Той ядно лисна виното в устата си и бутна чинията настрана.
— Но как така не си спомняте какво се случи? — попита Шана тихо.
Рурк се облегна в стола си назад и вдигна рамене.
— Ах, колко пъти съм мислил за това и въпреки всичко още не съм наясно със себе си.
Всички виновни твърдят, че са невинни, помисли си Шана презрително. Той вероятно не казваше истината. Само един луд би могъл да забрави, че я е убил. А тя не вярваше Рурк Бошан да е луд. Междувременно й се стори по-разумно да смени темата, защото все пак осъзна как го потискаше това. Той отново й напълни чашата с мадейра и една глътчица отпусна малко напрежението в нея, тя счете, че в общи линии би могла да се поздрави с протичането на деня. Досега всичко бе протекло така, както го беше обмислила в плана си. Почувства се почти ведра.
— А ти, любима Шана — попита той.
— Ах — засмя се тя нервно, — какво по-точно ви интересува?
— Например защо си мислехте, че трябва да се омъжите непременно за мен, когато можехте да имате всеки мъж, когото пожелаете.
— Но не съм пожелала никого. А баща ми е див като бик. Той дори майка не би попитал дали й е приятен като мъж.
Тя се изкикоти, когато Рурк й отправи един скептичен поглед, а после се изсмя нагло, сякаш е разбрал.
— О, не, не е това, което си помислихте. Не, той просто съобщил на майка без заобикалки, че ще се ожени за нея или — ако тя се противи — набързо ще и отвлече. Аз съм се родила след достатъчно дълъг период от време след сватбата.
— А майка ви какво мислеше за това?
— Ах, тя бе убедена, че слънцето се върти заради Орлан Трейхърн. Тя го обичаше от все сърце. Но той въпреки това си остана цял живот същия. Дядо ми е обесен като уличен разбойник.
— Тогава поне имаме нещо общо — забеляза Рурк сухо. Настъпи миг мълчание. После той каза, сякаш между другото: — Имате ли намерение да спазите вашата част от сделката?
Изненадана от неочаквания въпрос, Шана търсеше какво да отговори.
— Аз… — започна тя — аз…
Рурк сложи ръка на облегалката на стола й, наведе се към нея, нежно я целуна по ухото и прошепна:
— Не бихте ли могла, за тази само нощ да се престорите, че ме харесвате?
От топлия му дъх тя настръхна и слаба възбуда я загъделичка по гърдите. Това е от виното, помисли тя, защото сетивата й се олюляваха, опиянени от страст.
— Толкова ли е трудно да си представите, че сме току-що бракосъчетани любовници? — подмамваше я Рурк, а дъхът му галеше врата й, ръката му се отпусна около раменете й, а устата й прие влажните му, полуотворени устни. Тя се бореше, опитваше се да избяга. Толкова много вино ли беше изпила, че сега бе така замаяна? Какво ставаше всъщност с нея? Тя не бе нито пияница, нито момиче с леко поведение — тя бе, бог да й е на помощ, девственица!
Той притисна устни към прелъстителното ъгълче на устата й.
— Ще съм много нежен и внимателен — прошепна й той, сякаш можеше да чете мислите й — Позволи ми да те имам, Шана, и да те любя, Шана, така те желая. Разреши ми да те докосвам… да те взема…
— Мистър Бошан — задъхваше се тя и се откъсна от целувката му, — със сигурност не възнамерявам да ви се отдам тук, в тази кръчма, за общо удоволствие. Пуснете ме, иначе ще изкрещя!
Тя скочи и заповяда, викайки, към другите:
— Време е да тръгваме!
В следващия миг тя вече беше на вратата.
Рурк посегна към наметалото и шапката си и когато застана зад Шана, по стъпките му вече вървяха Питни и двамата слуги. Без да обръща внимание на локвите и на проливния дъжд, Шана се втурна към каретата. Рурк се опита да я последва, но бе задържан, защото Питни бе започнал спор с кръчмаря, а искаше и Рурк да е до него. Накрая Питни хвърли на кръчмаря добре натъпкана кесия и пусна Рурк към каретата.
Измокрена до кости, треперейки от студ и от надигналите се в нея чувства, Шана се бе свила на меката седалка. Но все пак й се бе удало да получи искра от кремъка с треперещите си пръсти и да запали фенера в каретата.
Рурк се качи, Питни вдигна стъпалото и се опита да влезе, но Рурк му препречи входа.
— Нямате ли никакво съчувствие, човече? Едва от няколко часа съм женен и още преди края на седмицата ще бъда обесен — пътувайте със слугите!
Преди Питни да успее да протестира, Рурк му затръшна вратата под носа.
Е, Питни не беше човекът, който се подчинява на един дързък денди, който страстно си пада по господарката му! Още по-малко сега! Той разтвори вратата с такава ярост, че тя изскърца по пантите. Шана скочи.