От своя с страна и Рурк не се оставяше така лесно, той отново препречи с ръка входа. Ръката на Питни посегна да измъкне жениха от каретата — и в този миг Шана изпищя. Това естествено не бе от страх за нейния съпруг, по-скоро неприятно й бе присъствието на кръчмаря и жена му, които зяпаха към тях!
— Остави, Питни, качи се на капрата! — заповяда тя тихо, но настойчиво. Питни хвърли един поглед през рамо и разбра причината за притеснението й. Той се отдръпна и си оправи жилетката.
Рурк се засмя жизнерадостно.
— Така е добре, момко. Но сега не зяпайте повече. Побързайте, да можем най-сетне да отпътуваме.
Питни внезапно повдигна силната си брадичка, студеният дъжд се стичаше по лицето му, но това малко го засягаше. Сивият му проницателен поглед измерваше Рурк.
— Ако имате дебелоочието да й причините болка…
— Недейте така, човече — засмя се Рурк, — да не съм глупак? Привързан съм към малкото време, което ми остава още. Имате думата ми, че ще отнасям към момичето с обожание и респект.
Погледът на Питни още повече помръкна. Стори му се, че думите на Рурк допускат твърде много тълкувания. Но Шана се страхуваше от сцена толкова близо до църквата, която би могла да стигне до ушите на Ралстон.
— Тръгнете най-сетне, Питни — предупреди го тя. — Иначе бихте могли още сега да провалите плана ми.
Питни най-накрая отстъпи. Той каза последно на Шана, макар без съмнение думите му да бяха отправени към Рурк:
— Ще залостя вратата, така няма никакъв шанс да избяга.
— Побързайте тогава — предупреди го Шана пак — и внимавайте кръчмарят и жена му да не забележат нещо.
Най-сетне каретата затрополи по калните пътища към Лондон. Дъждът чукаше монотонно по тавана, заглушаваше всеки друг шум, а фенерите бяха само мътни блуждаещи огньове в абаносовия мрак, през който препускаше каретата. Макар и луксозната вътрешност да предлагаше топлина и уют, Шана не се чувстваше добре. Бягството й към каретата беше суетна лудория, обувките й бяха мокри, чорапите влажни до под коленете, мокрите поли лепнеха студени по глезените й. Не й помагаше много това, че се бе завила плътно в палтото си, то бе влажно и зъбите й зиморничаво тракаха.
— Но ти трепериш, сърце мое! — забеляза Рурк, хвана ръката й и се доближи до нея.
— Непрекъснато ли трябва да откривате очевидното! — отвърна тя кисело и се сви още по-навътре в ъгъла. И после: — Краката ми са така студени.
— Тогава нека ги стопля, любима!
В думите имаше сянка от присмех, но преди тя да може да се противопостави, той вдигна краката й в скута си. Побутна назад мокрите поли и свали подгизналите обувки. Лек вик се изплъзна от устата й, когато ръцете му посегнаха към коленете й и ловко смъкнаха надолу жартиерите и чорапите. После той хвърли мокрите вещи на пода, пъхна краката й под дрехите си, привлече палтото върху скута си и краката й, така че те почиваха добре покрити и на топло. С едната ръка той държеше стъпалата й, а с другата масажираше нежните пръсти под палтото.
Нежната интимна загриженост, която й оказа Рурк, неочаквано отведе Шана по една още невървяна пътека. Но и никога преди не бе била сама заключена с някой мъж сред четири стени. На много лордове и джентълмени с име и положение тя наистина бе била внимателна и желана домакиня, но винаги с подобаващ ескорт. Но наистина досега не бе срещала и авантюрист от колониите. И сега изведнъж всичко бе така различно: мъжът, с когото се намираше в интимно усамотение, дори можеше да предяви претенцията, че й е съпруг — макар и това положение да бе твърде скорошно. Както и да е, прекалено бе силно изкушението да изпробва какви чудеса могат да предизвикат женските й прелести. Дори и само върху един примитивен прериен дървеняк, който — и за това не биваше да се страхува от опасност в бъдеще — скоро щеше да поеме пътя към бесилото.
Ръцете все още бродеха съзнателно, безцелно между коленете и глезените й и я стопляха. Устните й се изкривиха в усмивка, а тя почти незабележимо се движеше насам-натам по тапицерията. Палтото й бе отворено до ханша — което тя сякаш не забелязваше — и тя скръсти ръце под гърдите си, с което притисна гърдите си нагоре, докато те едва ли не се освободиха от разкъсаната тънка риза. Тя видя как очите му се плъзнаха по тялото й, усети как плътта му се втвърдява под нейните бедра, как туптенето в неговите бедра под краката й видимо се усили. Но гласът му наистина не издаваше, че нещо го душеше в гърлото.
— Сега по-топло ли ви е, мадам?
— О, да, разбира се — въздъхна Шана, притвори очи, отпускайки глава назад, което — както тя правилно предположи — разкри пред погледа му нежната елегантна извивка на шията й. Всеки миг той щеше да й каже колко много я желае, щеше да се опита да си изпроси от нея брачното право и тя щеше да го води за носа, докато дойде моментът за раздяла. Наистина красива игра. През ресните на почти затворените си очи тя го наблюдаваше напрегнато.