Но той само пъхна ръка в джоба на палтото си и извади свидетелствата, завързани с алената панделка.
— Брачните документи — каза той. — Ще са ви от полза. Как иначе ще докажете, че носите моето име?
Шана се изправи някак разочарована — и се опита да ги вземе. Но той не й ги даде.
— Но, мадам — засмя се той, — още не сте ги заплатили.
Шана бе вперила ужасен поглед в него. Щеше ли той да ги разкъса, ако не му се отдадеше? Да разпръсне парченцата по разкаляните пътища?
— Рурк? — попита тя слисано и дръпна краката си от скута му. — Наистина ли бихте…?
— Мадам, сключихме една сделка — напомни й той най-безсрамно, а очите му обладаваха тялото й. Тя вече се подготви за най-страшното.
— Никога не би ми хрумнало да подложа на съмнение вашите откровени намерения или пък честната ви дума. — Той плесна документите по коляното си, сякаш трябваше да премисли нещо. — Една целувка — обяви той най-накрая, — изпълнената с обич целувка, която влюбената съпруга дарява на мъжа, с когото се е бракосъчетала току-що. Това прекалено висока цена ли е, мадам?
Малко облекчена, тя отново се овладя, повдигна палтото си, за да се прикрие от бродещия му по нея поглед, и бе само леко кисела, защото коленете й отново и отново се изплъзваха към бедрата му.
— Е, добре — изрече тя с неохота. — Щом настоявате. Прекалено съм слаба, за да ви изтръгна документите. — Тя леко се приведе напред. — На ваше разположение съм, сър. Готова съм.
Тя затвори очи и зачака, той се засмя — и тя отново отвори очи. Той не се бе помръднал. Напротив.
Небрежно отхвърли палтото си, разкопча си жилетката и се облегна удобно назад.
— Мадам, — усмихна й се той, укорявайки я, — ние току-що се разбрахме, че вие ще ме целунете — а не обратното. Имате ли нужда от помощ или от съвет?
Шана бе бясна. Да не би да я мислеше за някоя прислужница? Е, добре, тя ще го целуне така, че да си спомня тази целувка до гроба!
Тя се изправи на колене, облегна се с ръка на рамото му — погледът му отново пробягна по нея, там, където тя бе заложила капан за, него. Той щеше да се гърчи под нея в безкрайна неудовлетвореност! Пръстите й леко погалиха тила му, когато тя се доближи. Но той внезапно вдигна поглед и я погледна предупредително.
— Постарайте се да го направите наистина добре. Сигурно ви липсва опит, но имайте предвид, че когато съпругата целува своя мъж — тя трябва да стопи с жар неговата гордост, а това не може да стори една срамежлива братска целувчица.
За един миг й се щеше да забие нокти в хилещото се лице, но вместо това тя само изсъска:
— Да не би да мислите, че никога не съм целувала мъж?
Шана се наведе още по-напред, гърдите й се притиснаха в неговите, тя събра цялата си фантазия на помощ, наведе полуотворени устни и ги прокара бавно и горещо по неговата уста. Тя широко отвори очи, когато устата на Рурк се отвори под нейната, вкопчи се в устните й и езикът му проникна в нея. Ръцете му обгърнаха тялото й и почти я задушиха в прегръдката си. Светът на Шана се олюля и когато той бавно се извърна — с глава на раменете му — тя се озова наполовина под неговия скут. Настойчива, искаща, безогледна бе устата му, ограбваща дъха й, както и самообладанието й. Завладяна, Шана се остави да я понесе дивият бяг на сетивата. Тя усещаше под тънката си риза топлината на неговите твърди мускули, как гръдта му се напряга под допира от нейните гърди и как под разтуптяното й лудо сърце бие неговото.
Лицето на Рурк бавно се отдръпна назад. Треперейки с цялото си тяло, Шана се помъчи да се овладее и въздъхна. Тя се опита да се освободи от неговата хватка и седна на скута му.
— Сделката сега приключена ли е, милорд? — попита тя с несигурен глас.
Рурк й подаде безмълвно свидетелствата, тя ги постави на сигурно място в маншона си. Сега с удоволствие би слязла бързо от скута му, но ръката около ханша й я държеше здраво и тъй като и обръчите на кринолина й пречеха, тя не би могла да се отскубне напълно от неговата хватка. Погледът й потърси златната жар на очите му.
— Изпълних ли моята част от сделката? — попита тя още веднъж.
— Що се отнася до предаването на тези документи — да. Но сега бих искал да поговорим за главната ни сделка, за пакта, който сключихме в моята килия.
Шана се изправи в ръцете му — но те я държаха здраво обгърната, притиснаха я към сърцето му и той дрезгаво прошепна на ухото й: