— Не можете ли да си представите какво е да си затворен в малка мрачна килия, да преброиш хиляди пъти камъните, докато научиш наизуст дължината, височината на всеки; дните, които са отминали, да виждаш само като изчегъртани в стената чертички и да знаеш, че следващият ден няма да е нищо повече от една чертичка, че всеки миг те отнася все по-близо до бесилото, до тази примка, която ще се стегне около врата ти, и ти се питаш безпомощно всеки ден, дали болката ще е ужасна, или ще премине бързо — да, Шана, можете ли да почувствате какво е това? И тогава изведнъж като светкавица в този тесен, мрачен свят навлиза красота като вашата и носи мечтата за една надежда. Да, Шана, великолепна моя съпруго, още в килията си жадувах за вас — и сега ви се кълна: още преди тази врата да се отвори отново, вие ще сте станали напълно моя!
И Рурк вече бе пъхнал ръка под полите й, пареше я високо горе между бедрата. С вик тя впи ноктите си в неговата ръка — но пръстите на другата му ръка вече освобождаваха връзките на гърба на роклята й.
— Рурк! — извиваше се и тя избута ръката му настрани.
Като по чудо броят на ръцете му сякаш се умножи, тя ги усещаше сега навсякъде по тялото си. И както се извиваше и бореше, роклята й се бе изхлузила под нея и сега лежеше с оголен задник на неговите хълбоци, а през коприната на неговата одежда слабините му напираха към нея. В същото време ръцете му се освободиха окончателно от нейната защитна хватка, плъзнаха се но ханша й и го притиснаха здраво към него.
— Сър, вие не сте джентълмен! — задъхваше се тя възмутено.
— Та как можете да очаквате, че ще срещнете джентълмен в затвора!
— Вие сте мошеник! — проплака тя и отново започна да се бори с ръцете му.
Рурк се засмя тихо и горещият му дъх погали шията й.
— Аз съм просто един съпруг и съм изпълнен от горещото желание да изпълня съпружеските си задължения.
Тя се опита да достигне до прозореца, да го отвори и да изкрещи, но напразно. Сега ръката му лежеше на покритата й гръд: ръката й като сокол литна през въздуха и в пълния си полет беше спряна току пред неговото ухилено лице. Бе я хванал здраво, но внимаваше да не й причини болка и без особено усилие постави двете й ръце зад гърба. Шана си пое въздух, за да превърне бясното си възмущение във вик, но устата му вече се притискаше към нейната. Сетивата й се извиваха по една все по-бързо извиваща се спирала, главата й още се противеше да потъне напълно в омаята на неговата целувка.
— Рурк! Почакайте! — простена тя тихо, когато устните му най-сетне я оставиха. Пръстите му сега развързваха връзките на ризата й, освобождаваха гърдите й.
— Не, Шана — сега ще ми се отдадеш, сърцето ми! — промълви той с тих глас в горещото й ухо. Лицето му се наведе и устата му прокара палеща следа по нейните гърди, разпали вътрешността й.
— О, Рурк! — стенеше тя шепнешком. — О, не… моля. — Не можеше да си поеме по-дълбоко дъх. — О, Рурк… о… престанете!
Горещината я завладяваше, кожата й сякаш гореше отвътре. Ръцете й сега бяха свободни, но вече не можеха да правят нещо друго, освен да притискат главата му още по-силно към гърдите си. Той се помръдна, горещ, похотлив и твърд между бедрата й. Опита още един кратък бунт на размиващата се благопристойност, за последен път да се спаси от члена му, който търсеше, но и познаваше пътя към нея.
— О, любима, любима! — проникна още веднъж дрезгавият му глас в нея, ръката му хвана нейната и я поведе към него, а слабите му пръсти се обвиха около нея. — Аз съм мъж. От плът и кръв. Не съм чудовище, Шана.
Устата му бе отново върху устните й, езикът му бе настоятелен, докато нейният не го посрещна, отначало колебливо, после радостно, после най-сетне и със страст. Рурк притискаше Шана в кадифената тапицерия. Наистина разумът й още се бунтуваше, но страстта й шепнеше насърчително: Остави го да стигне докрай… остави го…
И той влезе в нея, отначало с остра болка, която я прониза, изтръгна от устните й вик, последван от топлина дълбоко в нея, която я разтърси, тя трепереше от сладострастие, изплака. Той започна да се движи, целуваше я, галеше я, любеше я…
Изведнъж, от външния свят до тях проникна тътнещият глас на Питни, конете намалиха ход, каретата заподскача по-бавно. Проклинайки, Рурк вдигна глава, каретата вече почти спираше. Викът на Питни срещна ответ от друг един глас, това бе третият слуга, който бе останал назад със затворническата карета.
— По дяволите — простена Рурк в болезнено отчаяние. — Проклета да си и ти, коварна кучко! — извика той, грубо се откъсна от нея и я бутна настрана. — Знаех си, че няма да изпълниш сделката!