Със страхотна бързина Рурк си навлече дрехите, а когато й захвърли в лицето яда си с разяждащите думи, лицето му се разтегна в дива презрителна гримаса. В мътната светлина на фенера погледът му попадна на разголените й гърди, върху бедрата, които потреперваха голи в сумрака.
— Закрийте се най-сетне! — извика той язвително. — Или искате сега да предоставите мястото ми на слугите?
На Шана й остана време точно колкото да се обвие плътно в палтото си, когато вратата вече се отваряше и огромният пистолет на Питни се насочи в безмилостна заплаха към сърцето на Рурк.
— Излизай!
Всичко в Рурк се бунтуваше. Беше блъскан и стъпкван, бит и дразнен, възбуден и после в най-върховния момент унизително измамен. Дрезгав вик се изтръгна от гърдите му и преди някой да може да усети, той изби с крак пистолета на Питни и с пълна сила се блъсна в гърдите му. Ударът на сблъсъка отпрати и двамата в калта, слугите извикаха.
— Хванете мошеника! Хикс ще ви откъсне главите!
Нервите на Шана се сгърчиха конвулсивно, когато се нахвърлиха върху му. Пазачите бяха едри, широкоплещи и мускулести, Хикс ги бе избрал заради физиката им, за да могат да го върнат в затвора, всеки от тях бе по-едър от Рурк, а най-едър от всички бе Питни. Но Рурк, без съмнение трениран в хиляди сбивания, се оказа много по-маневрен. Биеше се като луд.
Мина известно време, докато му надвият, но дори и тогава той едва ли бе по-изранен от своите пазачи. Двама го държаха на колене в калта, докато третият побърза да му сложи веригите.
Питни седеше до тях и се опитваше да си махне калта от палтото, масажираше си раменете, сякаш го боляха силно. Поглеждайки нагоре, той се спря, като видя лицето на Шана в светлината на фенера, и проследявайки погледа му, и пазачите прекъснаха работата си. Третият слуга пристъпи, за да се извини най-покорно.
— Извинете ме за закъснението, мадам, колата ми затъна в калта, иначе, както бе уговорено, щях да ви посрещна по-рано.
Рурк бавно повдигна лице и се вгледа в очите на Шана. Лицето му бе подуто, от ъгълчето на устата му капеше кръв. Нещо стисна Шана за гърлото, отстъпвайки назад в сянката, тя смъкна качулката си, не смееше вече да го гледа в лицето.
— И ако някога милостта господня падне върху ми — проскърца от необуздан гняв гласът му, достигна до нея, ще се постарая да си изпълните задълженията по сделка!
Една месеста ръка му затвори устата. Шана трепна, когато чу тъпия удар, и когато посмя да погледне отново, Рурк висеше в ръцете на слугите. Те сега окончателно го оковаха и го хвърлиха в другата карета. Резето хлопна след него, на малкия прозорец с решетки се показа още веднъж едно кърваво лице.
Шана се отпусна на кадифената седалка и се опита с треперещи пръсти да оправи дрехите си. Ако не вземеше предвид това, че се наложи да жертва девствеността си, планът бе изпълнен точно по нейното желание. Но въпреки това тя не изпитваше никакво чувство на задоволство. Една потискаща празнота бе легнала над всичко, измамата тегнеше като тежък товар на душата й. Младата й плът изгаряше от копнеж, който не бе познавала досега, но за който нямаше никаква утеха. Под широкото й палто раменете й бяха болезнено празни.
Вратата бавно се затвори. Когато Питни се изкачи на капрата, каретата леко се разтресе. Конете потеглиха и когато колата забърза в мрака, разпръсквайки на всички страни фонтани кал, откъм затворническата карета още веднъж се дочу яден стон в нощта. Изведнъж на Шана й се стори, че Рурк може би наистина е луд.
Потресена, Шана затвори очи, притисна ушите си с ръце. Но ужасяващата картина на неговото окървавено лице бе дамгосана в съзнанието й.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Необичайно мъртвило тегнеше по коридорите на затвора. След това една тежка порта на замъка се отвори с трясък, издрънча резе; шум на тътрещи се крака и нещо, което влачат по пода, нарушиха тишината.
Хикс се стресна, както дремеше, студена пот изби на челото му с изцъклени от ужас очи той впери поглед в опърпаната парцалива сянка над себе си.
— Не! Не! — промърмори дебелият управител на затвора умолително, докато се бореше със засуканите одеяла, и вдигна дебелите си пръсти, за да се предпази от злите духове.
— Боже, Хикс, осъзнайте се!
Очертаха се контурите на сянката и тя заприлича на човек. Той разпозна мъжете наоколо и мозъкът му слабо се проясни. Но ето, че нов ужас се изписа на лицето му, когато видя състоянието на слугите си.
Джон Крадок посочи към заловения.
— Искаше да избяга проклетото му куче. Трябваше здраво да потичаме, за да го хванем.
— Да потичате… — изпъхтя Хикс, тлъстото му тяло се поклати насам-натам, докато почувства пода под краката си, след това изпитателно погледна недодяланите си грубияни. Крадок дъвчеше наранената си горна устна, Хедли имаше синина под окото си, третият опипваше раната на брадичката си.