— Бог да ни е на помощ, ако тоя се изправи на краката си.
С видимо задоволство управителят на затвора огледа със свинските си очички раните на Рурк.
— Изглежда мислехте, че ще можете да излъжете палача? — изхълца той пред дебелите си устни. — Басирам се, че твоята проститутка хич няма да се разтревожи, ако ти метна сега въжето на шията.
Рурк чакаше мълчаливо и не обърна внимание на предизвикателството на Хикс.
Мистър Хедли постави внимателно ръка на посинялото си око.
— Не беше никаква стара курва, беше гиздаво мадамче, а той беше луд по нея. Не бих имал нищо против и аз да се покефя с нея.
Хикс хвърли ехиден поглед към Рурк.
— Разпали те, нали? И имаше сватба, но без брачно ложе, ха! Така ти се пада, леке такова! — Той вдигна камшика, който изплющя по раменете на задържания. — Хайде, кажи ни името. Може би очаква повече, отколкото можеш да го вдигнеш. Хайде. Как се казва?
— Мадам Бошан, струва ми се — отвърна Рурк презрително.
Надутият надзирател изгледа продължително Рурк, камшикът изплющя в ръката му и тогава каза:
— Е, тогава отведете негово благородие до покоите му. И му оставете белезниците, не бих искал после да липсва нещо. Сигурно скоро някой ще се погрижи за него.
Два дни по-късно надзирателят бе събуден по много груб начин рано сутринта. Силно тропане на вратата, шумно оригване освободи гърлото му, така че можа да излее яда си от грубото смущаване на спокойствието му.
— Идвам вече, вол такъв! — изрева той. — Да не искате да изкъртите оградата?
Хикс напъха късите си дебели крака в три четвърти панталони, без, разбира се, по някакъв начин да прикрие прилично края на нощницата си. Пъшкайки, повдигна настрана мандалото, изтегли тежката порта към себе си. С широко отворена уста се втренчи в мускулестото туловище на мистър Питни.
Питни държеше в широката си лапа обемист вързоп с дрехи, както и кошница с лакомства, чиито приятен аромат изпълни устата на мистър Хикс със слюнки.
Питни тежко крачеше в стаята на надзирателя.
— Идвам от името на мадам Бошан, за да видя как е здравословното състояние на нейния господин съпруг. Разрешавате, нали?
Хикс не виждаше друга възможност, освен да кимне утвърдително, и откачи ключа на затвора от стената.
— Трябваше да приковем този лумпен с вериги за стената — бърбореше той. — Държа се тука като бесен. И досега не се е докоснал до това, което изпратихте последния път. Както и преди взима само вода и хляб и ни зяпа, когато занесем нещо ново. Ако можеше да ни докопа, щеше да ни изпрати на оня свят — или щеше да направи с нас същото, до което се стигна накрая.
— Заведете ме при него! — скара се Питни.
— Добре де, тръгвам вече.
Бягането и квиченето на уплашените от светлината на фенера плъхове, изглежда, бе единствената проява на живот в тъмната мъждукаща светлина на килията. Неподвижното тяло, което лежеше на нара, не помръдна. Тогава Питни видя затворените белезници на ръцете и краката и тежката верига, която висеше от желязната примка около врата на затворника до стената. Питни направи мрачна гримаса.
— Много ли ви драха? — попита той.
Фигурата се изправи малко, очите на Рурк блеснаха в сумрака.
— Моята господарка ви изпраща чисти дрехи и пита какво може да направи за вас.
Рурк се изправи, с ръцете си повдигаше дългата верига да не тежи на халката около врата му. Месото на врата бе червено, кожата бе ожулена. Раните по лицето и тялото бяха много пресни, за да са отпреди сватбата, разкъсаната риза разкриваше отвратителни следи от камшик. Рурк не даде знак, че думите на Питни са стигнало до ухото му — той беше като лъв в клетка и в един момент Питни почувства при цялата си сила и големина зловещ страх от него. Питни поклати глава; бе се запознал с този Бошан като мъж — а това, което беше сега пред него, беше само разкривеното му изображение, предизвикващо отвращение.
— Ето! — извика той. — Вземете дрехите, яжте от храната. Измийте се. Бъдете мъж, а не животно.
Рурк спря да ходи напред-назад, застана полунаведен пред Питни, загледа втренчено в него като мишка в капан.
— Оставям ви тези неща тук. — Той остави каквото носеше на масата. — Не е нужно…
Ядно изръмжаване го предпази, той скочи назад — завързаните ръце бяха замахнали. Ударът бе улучил масата и с трясък я разчисти.
— Не искам подаяние от нея! — изплю се Рурк, ръцете му се вкопчиха в масата, а веригата, която водеше до врата му, се изпъна, когато се протегна напред.