— За мен е удоволствие, мадам — каза той топло.
Шана изскърца със зъби, смеейки се пресилено.
— Джон Рурк, казвате, е името ви? В Англия трябва да съм чувала за някакво семейство Рурк. Мръсна сбирщина, само това мога да кажа за тях. Убийци и главорези от всякакъв вид, нещастни жалки твари. Роднина ли сте им, сър?
Сладникавият тон на думите й не можеше да скрие преднамереното злепоставяне. Рурк я слушаше с тръпка на забавление върху устните, но Трейхърн се изкашля остро и хвърли заплашителен поглед към дъщеря си.
— Трябва да ми простите, мистър Рурк. Но не се случва много често като домакиня да посрещам роби.
— Шана — предупреди я тихо баща й малко ядосано.
Шана седна на стола си. Тя престана да гледа Рурк, който зае мястото си срещу нея, и насочи цялото си внимание към дребния, побелял негър, който прислужваше на масата. „Добро утро, скъпи Милън! Днес е един прекрасен ден, не намираш ли?“
— О, да, мадам — отвърна той радостно. — Светъл и блестящ като вас самата, мис Шана! А какво желаете днес за закуска? Запазил съм за вас една сочна диня.
— Чудесно — зарадва се Шана. — Вие сте едно истинско съкровище, Милън!
Когато Милън й донесе чаша чай и я поднесе на масата, Шана се осмели да хвърли един поглед към Рурк. Той й се усмихваше с тихо злорадство.
Шана отпиваше от чая си и слушаше мълчаливо как Рурк свободно и непринудено разговаря с Трейхърн на множество теми. Там, където беше необходимо, робът безпрепятствено оборваше своя господар, посягаше непрекъснато към перото, за да му изясни набързо нещо, което Трейхърн не разбираше с думи. В него нямаше нито следа от белезите на роба, той беше от главата до петите мъж, който се чувства равен на своя господар. Заедно с Трейхърн той се навеждаше над купчината чертежи и разясняваше подробно механичното действие на всеки детайл. Шана в никакъв случай не се отегчаваше, слушайки ги. Тя забеляза, че той беше интелигентен и с не по-малко остър ум от този на баща й. Как се ръководи една голяма ферма, за него в никакъв случай не беше нещо непознато. Напротив, в течение на разговора ставаше все по-ясно, че господарят на острова има какво да научи от своя роб.
— Мистър Рурк — намеси се Шана, когато Милън отново напълни чашите с чай, — каква беше професията ви, преди да станете роб? Може би надзирател? Вие сте е от колониите, нали? Какво ви накара да дойдете в Англия?
— Конете — и някои други неща, мадам — каза той и й отправи широка усмивка. — Много се занимавах с коне.
Шана леко сбръчка чело, искайки да проумее смисъла на думите му.
— Тогава би трябвало вие да сте този, който излекува моя кон Атила. — „Нищо чудно, че жребчето ядеше от ръката му. Мизерникът бе спечелил сърцето на гордото животно.“ — Искате да кажете, че сте тренирали коне? За какво, сър? И за какво бяхте в Англия?
— В повечето случаи се занимавах с коне за яздене, мадам. — Той вдигна рамене. — А освен това има достатъчно хора, които искат да изпробват конете си при бягане. Аз дойдох в Шотландия, за да потърся коне за разплод.
— Да не би да искате да кажете с това, че вашият някогашен господар е разчитал на вас да намерите добър материал за разплод само от пръв поглед?
— Да, мадам, така е, защото знам абсолютно всичко за конете — златните петънца в очите му блестяха, когато я изгледа от горе до долу. Намекът му беше съвсем ясен. Той убягна само на Трейхърн, тъй като и той беше отправил поглед към Шана. Думите „материал за разплод“ го наведоха на друга мисъл.
— Аз изпратих дъщеря си с подобно поръчение в Англия — каза той, сърбайки чая си. — Но тя се завърна у дома като вдовица, с празна люлка. Не видях нито веднъж нейния млад съпруг и от това направо ми се пръска сърцето. Имаше толкова много кандидати, цял кош и бях любопитен да разбера най-после какъв е бил изборът й.
Шана се обърна към баща си, но очите й се спряха на Рурк и тя се засмя, криейки се зад чашата чай.
— Малко бих могла да ви кажа за него, татко. Но за това, че не можах да ви даря с потомство от него, са виновни капризите на съдбата. Би трябвало да знаете, мистър Рурк, че баща ми ме изпрати на това пътешествие, за да си избера съпруг, който да е достоен за него, за да му създаде наследници на династията. Но за съжаление не е било писано да стане така, колкото и да се стараех. Но няма да се поколебая да си потърся съпруг където и да е, но такъв, който умее по-добре да се държи на краката си, за да не го постигне същата съдба.