Шана повдигна веждите си колкото е възможно по-високо, за да подчертае последните си думи, и впи нахално очи в Рурк, при което той потръпна.
— Наистина, мадам Бошан — гласът на Рурк прозвуча загрижено и твърде сериозно, — мога само да ви съчувствам. Без съмнение един добър съпруг само би обогатил живота ви. И все пак намирам, че всичко онова, което човек нарича съвсем общо съдба, произхожда от действието на изцяло земни сили. Колко често една прищявка, едно внушение, едно отвратително желание може да провали и най-добрите планове. Вземете например само един-единствен случай. Макар че се намирах в ужасна беда, предварително беше определено да се появи оня човек, който да ми предложи сделка, която да съсипе най-изгодния ми случай. И колко трябваше да страдам от това. Но справедливостта, макар и да се забави, винаги възтържествува. Разбира се, и аз имам да изкупвам грехове и вашият баща не е единственият ми кредитор. Но имам и други дългове, които отдавна трябваше да ми бъдат изплатени, и тях аз очаквам с голяма радост.
Шана отгатна заплахата, която се криеше в тези думи, и отвърна с нескрито възмущение:
— Сър, намирам, че думата справедливост звучи зле във вашите уста, тъй като по всичко личи, че тя ви е споходила и сега вие се намирате точно там, където трябва да бъдете. Моят баща с охота възприема вашите съвети — аз от своя страна обаче намирам, че присъствието на един полугол дивак на масата, на която закусвам, е абсолютно отвратително.
При този изблик на гняв Трейхърн остави чашата и погледна изумен дъщеря си, при което усмивката на Рурк му убягна, усмивка, която издаваше недоверие към кротката му молба за разбиране, което пролича от следващите думи:
— Мадам, мога само да се надявам, че някога ще промените мнението си.
Шана не се реши да му отговори. Кипейки вътрешно и виждайки мрачни сенки пред зелените си очи, тя скочи и напусна стаята.
Рурк отдавна беше напуснал господарската къща, когато Шана реши да се появи отново пред баща си. Тя имаше основание да се страхува от бащиното си недоволство, тъй като досега господарят на острова не беше държал на никой роб така, както на този мъж от колониите.
Когато Шана, кръстосала ръце на гърба си и с усмивка на невинен ангел влезе в кантората на Трейхърн, Ралстон беше там. „Лордът“ и неговият търговски представител преглеждаха колона от гъсто изписани цифри.
— Смятате ли, че днес ще вали? — попита Шана и погледна през вратата на терасата към блестящото безоблачно небе.
Трейхърн измърмори някакъв отговор, но почти не обърна внимание на дъщеря си, погълнат изцяло от редиците числа. Дори и тогава, когато тя седна на стола до бюрото му, той не се обърна.
— Дали днес мисис Хоукинкс е уловила омари. Бих могла да помоля Милън да донесе няколко за обяд, какво мислите вие, папа?
Трейхърн хвърли кос поглед към дъщеря си, с който само установи присъствието й. Но Шана не можеше да бъде отпратена така лесно. Тя се наведе напред и през ръката му погледна към цифрите, които той пресмяташе.
С глас на малко момиченце тя се осведоми:
— Преча ли, папа?
Трейхърн въздъхна, отмести стола си назад и я погледна.
— Докато не ми кажете защо сте дошли, няма да се споразумеем. Та, какво ви е на сърцето, дъще?
Шана оправи полата си и вдигна рамене.
— Ах, само заради този мъж Рурк, татко. — Неволно тя започна своето изказване. — Той наистина ли е от тези, което действат за благото на Лос Камелос? Не бихме ли могли да го освободим по някакъв начин? Да го разменим? Или някак да продадем дълговете му? Изобщо да направим нещо, за да го отведем от острова?
Шана замълча и погледна баща си. Трейхърн сви устни и се замисли. Преди да каже нещо, тя отново заприказва.
— Аз мисля, че за един роб мистър Рурк е твърде нахален и арогантен. Не действа ли така, сякаш ролята на господар му приляга много повече от тази на роб? А дрехите му?! Не са ли ужасни? Никога по-рано не съм виждала мъж да се разхожда по такъв начин, полугол, и да се държи толкова надменно. Изглежда, че той изобщо не се съобразява с това, което хората говорят за него. Чух слухове, според които младите момичета от селото направо са си изгубили ума по него. Може би още преди края на годината ще трябва да изхранвате цяла сюрия негови копелета.
— Охо! — изсумтя Трейхърн. — Тогава ще трябва да спасим дамите от нашия край на сполетялата ги беда и да кастрираме жребеца.