— За бога, татко! — Шана беше захапала стръвта като полуумряла от глад писия. — Това не! Той е мъж, а не животно! Това не трябва да правите в никакъв случай!
— Ах, разбирам! — Гласът на Трейхърн беше тих и замечтан. Той се залюля на стола, за да придаде по-голямо значение на думите си. — Мъж, а не животно! Колко е хубаво, че го признавате, скъпа Шана. Колко хубаво.
Шана потъна в креслото си с чувство на облекчение, докато не забеляза замъгления поглед в очите на баща си. А не беше ли гласът му така странно беззвучен — един сигурен признак за бавно надигащо се раздразнение при него? Тя се опита да си припомни думите, които беше казала — какво всъщност беше казала? Дъхът й спря, когато усети надигащата се буря. Тя подскочи, когато ръката му се стовари върху бюрото — перата в мастилницата затрепериха.
— За бога, дъще, радвам се, че го признавате! — Трейхърн се наведе напред, сграбчи облегалките на креслото така, като че ли искаше да го разчупи на парчета. — Аз притежавам удостоверенията за направените от него дългове и той ще ми служи като роб, докато те са валидни! За какво е виновен, мен не ме интересува. Но зная, че има умна глава и че разбира от насаждения повече от мен. Аз разбирам от пазари и от търговия, той обаче е наясно с хората и знае как може да извлече от тях най-доброто. За краткото време, през което е тук, той ми доказа своята стойност и аз уважавам в него човека и мъжа много повече, отколкото вие можете да си представите. Това не е животно, чиято воля трябва да бъде сломена, за да може да се използва за изпълнение на прости действия. Това е един мъж, който трябва да бъде поставен там, където може да покаже най-доброто. И аз ще се обзаложа с вас, нещо което вие много обичате, че той ще си изкара стократно цената. Точно сега — той затършува из листата върху бюрото и й подхвърли една хартия, изпълнена с цифри и скици — той предлага строеж на голяма мелница за захарна тръстика и на спиртоварна, които, работейки заедно, ще увеличат десетократно производството както на захар, така и на ром. А освен това ще са ни нужни по-малко хора за работа на плантациите.
Орлан й подхвърли още един лист.
— След това предложи да направи бент на реката. Силата на събраната вода ще върти колелото на дъскорезницата, ще можем сами да си режем трупите, а това, което е в повече — ще продаваме. Дузини предложения са дошли от него, с които пестим и хора, и животни. О, да, дъще моя, аз го ценя твърде високо. Няма да допусна да го прокудят като животно само защото не отговаря на вашите високи изисквания за изтънчено държание!
Шана чувстваше гордостта си така дълбоко наранена, че кожата я болеше като обсипана с рани. Тя стана и каза високомерно:
— След като не се интересувате от моите мисли и чувства, то тогава ще ви помоля да ми разрешите най-малкото да имам правото да не го приемам на масата си за закуска, където той ме оглежда и обижда.
Трейхърн изкрещя:
— Това там отзад — и той посочи с пръст малката трапезария — е моята маса и моят стол, както е мое и всичко останало, което се намира в къщата. Аз ви каня с удоволствие да споделите с мен моята закуска. Ако желаете да не бъдете смущавана, останете си в своите покои.
Зашеметена от този изблик на гняв, Шана реши още веднъж да си опита късмета.
— Татко, ако мама ви бе помолила да не водите вкъщи човек, когото тя не харесва или пък я отвращава, вие не бихте се противопоставили.
Този път Трейхърн наистина стана от креслото и застана пред дъщеря си. Позата и гласът му показваха, че е достигната границата на търпението му.
— Майка ти беше господарката на тази къща и на всичко останало, което аз притежавах. Никога, доколкото мога да си спомня, тя не е показвала вратата на някой от моите гости. Ако вие искате да действате тук като господарка, ще трябва да бъдете към всеки и към всички истинска домакиня. Винаги, когато този мъж Рурк е у дома, вие ще го посрещате така, както подобава на един гост в моята къща. Вие знаете, че дреболиите, блясъкът и финтифлюшките не значат нищо за мене. И честно казано, дойдох тук, за да избягам от тях. Честността, верността и добрата работа ценя много повече — а всичко това ми дава мистър Рурк. А искам и това да ви кажа, дъщеричке: той тайно ви плати това, което заслужавате. Но стига с този цирк. Трябва да приключа сметките на Ралстон.
Ядът му премина, гласът му звучеше умолително:
— Бъдете добра към един стар човек, детето ми, и ме оставете да си свърша работата.
— Както желаете, татко — каза Шана остро. — Аз казах това, което трябваше да кажа.
Трейхърн се успокои, седна отново, взе перото и се задълбочи пак в своите цифри. Но Шана не се канеше да си тръгва. Тук тя естествено не можеше да очаква вече никаква помощ, но стоеше, все още неизчерпала до край възможностите си. С внезапна решителност тя се изправи, сложи ръка върху рамото на баща си и изчака, докато той повдигна поглед към нея.