— Сега ще пояздя до селото, папа, за да уредя някои неща и да направя покупки. Не се притеснявайте, ако закъснея.
Тя го целуна бързо по челото и изчезна. Трейхърн поклати глава след нея.
— Така е, защото оставяме момичетата твърде дълго да ходят на училище — измърмори той и повдигна рамене.
Беше вече късно след обяд, когато Шана подкара своя жребец към къщата на Питни. Тя беше една селска къщичка, като тези, които се срещат в Западна Англия, и се намираше малко над селото. Зад къщата имаше и малък навес, под който Питни често оставяше своето дървено конче, направено от същите дървета, които капитаните на Трейхърн носеха от своите пътувания, за да правят от тях красиви мебели. Тук като дете Шана бе прекарвала много часове, наблюдавайки как грапавите дъски се превръщаха в здрави столове, маси и ракли под сръчните ръце на Питни. Дърворезби, направени собственоръчно от него, украсяваха повечето от стаите. Когато Шана влезе под навеса, Питни стоеше заровен в стърготини чак до глезените и тъкмо рендосваше внимателно една тънка дъсчица. Питни избърса с избелял син парцал потта от челото си.
— Добре дошла и дал бог добро, девойко! — извика той насреща й. — Толкова време мина, откакто за последен път се изкачихте на моя хълм. Но нека да седнем на терасата. В кладенеца се изстудява хубаво питие.
Той донесе кресло за Шана и се отправи към кладенеца, за да завърти ръчката.
— За мене само чаша вода — извика Шана. — Не искам да си развалям вкуса с вашето питие.
Кладенецът на Питни беше истинска забележителност. Преди години, когато се появиха първите къщи в Лос Камелос, Питни беше открил леденостуден извор и си беше построил къщата до него. Сега стената на кладенеца беше в единия край на терасата. Питни можеше удобно да седи в креслото и да вади вода от кладенеца. А това можеше да става дори и от прозореца на някои от стаите.
Шана предпазливо пиеше от чашата си, тъй като кладенчовата вода беше толкова студена, че дори предизвикваше болки в зъбите. Питни седна върху парапета, сръбна от пенливото питие в каната и търпеливо предостави думата на Шана. Къщата беше със западно изложение и за известно време погледите на двамата бяха привлечени от прелестните цветове на слънчевия залез, а под тях крайбрежното селце беше разпростряло покривите на своите къщи. Къщата на Питни беше истинска мъжка къща, изградено от грубо издялани здрави дървета, а вратите бяха по-големи, отколкото се правят обикновено — също като самия Питни. Доколкото Шана знаеше, само три жени бяха прекрачвали този праг: нейната майка, тя самата и една селска жена, която веднъж седмично почистваше къщата.
Най-после Шана насочи своите разбъркани мисли към това, което я беше подтикнало да дойде тук. Без заобикалки тя изля мъката си.
— Рурк Бошан е жив — и при това се намира на нашия остров! Той е роб на баща ми и сега се нарича Джон Рурк!
Питни кимна и постави внимателно каната до себе си на парапета.
— Зная — каза той. — Знаех също, че не са го обесили и че вместо него са погребали един безименен старец. Аз веднага бих ви казал, но точно тогава Ралстон беше при вас. А по-късно си казах, защо да ви тревожа преждевременно. Аз дори си казах, че той пътува с „Маргарита“ към Лос Камелос. Проследих Ралстон до затвора, тъй като ми беше известно, че той търси своите хора там, а не на борсата за длъжници, както винаги е твърдял. И това исках да ви кажа, но около вас винаги имаше много хора, чиито дълги езици веднага щяха да съобщят на баща ви. А с това сигурно щях да ви създам неприятности — на вас и на момчето. Вие не бихте го познали, когато го извлякоха от кораба, така унизително се отнасяха с него. Но всъщност, мое момиче — той беше този, който ви спаси от побоя онази вечер на пристанището. И за бога, не зная как този мъж, който е издържал на всичко това, не е получил травми или поне белези за остатъка от своя живот. А аз зная какво говоря. И мене са ме мачкали в такава мелница.
Питни не продума повече нито дума за своята по-ранна съдба, а и Шана не го попита нищо — ако е считал за нужно, той сам би й разказал. Но чувстваше, те около него нещата не са били много розови. Тя направи още един опит.
— Не искате ли да го отведете от острова заради мене? — попита тя мрачно и й се струваше, че предварително знае отговора. — Може би у дома му, в неговите колонии, или някъде другаде, където пожелае.