Питни дълго съзерцава брега, преди отново да обърне очи към Шана.
— Мадам Бошан! — Шана все още не разбираше какво накара Питни да се обърне към нея с новото й име. — Аз съм ви люлял на коленете си, тогава когато бяхте не по-висока от три парчета сирене, сложени едно върху друго. Гледах ви как се превръщате в красива млада жена. Имахте неприятности с баща си и аз не винаги бях на неговото мнение. Аз ви придружавах при вашите пътувания и го съветвах да внимава за вас и да ви върне отново вкъщи. Дали първото ми се е отдало, не мога да твърдя със сигурност — оставих ви да се подхлъзнете с този брак. Но все пак смятам, че с последното до известна степен успях. Единственото, което ме подтиска, е това, че съм спомогнал да бъде опозорен един човек, и то без да съм имал за това особена причина.
— Без особена причина! — Самообвиненията на Питни изпълниха Шана с гняв. — Но мъжът беше обвинен в убийство и осъден да бъде обесен! Той беше убил по най-жесток начин една бременна жена! Да! — тя посочи с ръка към селцето. — Неговата следваща жертва би могла да бъде там долу — а бих могла да бъда и аз самата!
— Момиче, не приемайте така на дълбоко всичко, което е достигнало до ушите ви. Ако питате мене — този мъж изобщо не е способен да извърши такива ужасни неща. А както успях да разбера, и други хора са на същото мнение.
Шана не смееше да погледне Питни в очите.
— Значи не искате да ми помогнете? — каза тя и се изправи.
— Не, момиче — каза той грубо. — Аз вече достатъчно много злини съм причинил на този човек. Ако той не ми даде повод, аз няма да вдигна ръка срещу него.
— А аз какво да правя? — прошепна тя уплашено.
Питни помисли малко. Когато заговори, странна усмивка заблестя в очите му.
— Поговорете с него. Вие и в затвора говорихте с него. Ще ви кажа къде можете да го срещнете. Може би ще успеете да го придумате да се махне от тук. Аз ще му помогна, ако той поиска.
Шана беше забелязала нежните нотки в гласа му.
— Така! Значи на него бихте помогнали, а на мене не.
— Така е — кимна Питни. — При вас всичко е въпрос на прищявка. При него се касае за живота му.
Нощта падна и затъмни пътя на Шана през селото. Улиците бяха тихи и пусти след трудовия ден. Хората се бяха прибрали по къщите си. Пред бакалията, където вече не се виждаше никой, Шана завърза своя Атила и се отправи по пътя през тъмните улички, използвайки прикритието на тъмнината и сенките. Когато забеляза мястото, където живееше Рурк, тя забави ход. Къщата му не беше нищо повече от една дървена бараха, облегната на задната стена на един склад. През безбройните процепи между дъските, както и през полуотворената врата, се прокрадваше слабото мъждукане на една свещ. Предпазливо Шана се промъкна по-близо и започна да наднича в колибата. Джон Рурк беше застанал пред малък леген и си миеше ръцете и раменете с една гъба. За момент Шана си помисли, че е гол. Но когато се премести към светлината, тя отново видя онези ужасни, отрязани до половината панталони. Шана пое въздух, събра кураж и почука на вратата. Вратата се отвори още малко и той застана пред нея.
— Шана! — извика той изненадан. Но скоро се окопити, засмя се, хвана я за ръката и я въведе под своя пробит покрив. — Моля за извинение, скъпа моя. Но не съм очаквал никакво посещение, а още по-малко на такава прекрасна дама.
Той нежно постави ръката си на кръста й. Объркана, Шана заоглежда тясното помещение. Вниманието, което той й оказваше така непринудено, й се стори непоносимо. Допирът на ръката му едва се усещаше, но тя се чувстваше така, като че ли се намира в клещите на стоманен капан. Появи се и първото съмнение, дали беше разумно да го потърси.
Нежното обоняние на Шана бе смутено от миризмата на домашен сапун и оцет, с които Рурк беше намазал отвсякъде дъските на своето жилище. Обзавеждането беше, естествено, бедно, но чисто и поддържано. Върху обтегнатото с въжета легло имаше сламен дюшек, върху него беше постлан чист, макар и протъркан чаршаф. В другия ъгъл беше поставена грубо скована маса, върху нея лежаха купчина чертежи, мастилница и пера. Пред нея имаше стол, който явно някога е бил счупен, но после поправен и овързан с въжета. На полицата, закована на стената, бяха сложени няколко кутийки, в едната от тях имаше самун хляб, парче сирене, до него шише вино и сбирщина от какви ли не прибори, неподхождащи един на друг. Един килим, целият в кръпки и без ресни, трябваше да служи за одеяло.
Очите на Рурк проследиха погледа на Шана, плъзгащ се по леглото.
— Разбира се, това едва ли е най-подходящото място за срещи — засмя се той, — но по-добре не бих могъл да се обзаведа. И при това не ми струва нито едно пени, само трябва да го пазя от евентуални вандали — той се усмихна, обръщайки поглед към Шана. — Никога не бих си помислил, че толкова бързо ще се решите да изпълните договорните си задължения.