Шана потръпна, учудена от безочието на това изказване.
— Не съм дошла тук, за да прекарам нощта с вас.
— Тежко ми! — изплака той и погали един кичур, паднал върху бузата й. — Трябва ли да продължат мъките ми? Ах, скъпа Шана, не знаете ли, че дори и най-беглият поглед към вашето красиво лице подлудява сърцето ми!
Мрачно и дрезгаво звучеше гласът му в ушите й. Шана трябваше да впрегне всички резерви на своята воля, за да може да устои на опиянението, стопяващо нейната съпротива.
Пръстите на Рурк се плъзгаха между плешките й.
— Нима не знаете как след това ръцете ми копнееха да ви прегърнат. Да бъда близо до вас и да не ви докосвам, това е за мене като една мъчителна, дълга агония. Или може би вие сте една зла вещица, която иска да ме прати в ада, докато съм все още на земята. За мене вие сте всичко, което най-страстно желая и което не ми е позволено да притежавам. Бъдете милостива, Шана, бъдете жена, бъдете моя любима. — Той се наведе по-близо до нея. Устните му вече бяха опасно близо да нейните.
— Рурк! — каза тя остро и го отблъсна. — Дръжте се както трябва!
— Но нали това правя, сърце мое. Аз съм мъж, вие сте жена. Как бих могъл да се държа по друг начин?
— Не ме насилвайте. Бъдете поне веднъж джентълмен! — Тя постави камшика, с който яздеше конете, пред гърдите му.
— Джентълмен? Но как, съкровище мое? Аз съм само едно недодялано нищожество от колониите, при това неук, учен съм само на честност и на това, че когато човек сключи сделка с някого, трябва да изпълни задълженията си докрай. Но да бъдете тук сама с мене и аз да не протегна ръка към вас — това за мен е просто непоносимо.
— Вие трябва да се съгласите с мен. — Шана се отдалечи от него и той трябваше да я последва. — Трябва да ограничим срещите си. Престанете да се увъртате около баща ми, стойте настрана от къщата ни, така ще бъде и за двама ни по-лесно. Най-после бъдете поне за миг честен. Аз не дойдох тук, за да се пъхна в леглото ви, а за да призова вашата чест. И дръпнете най-после ръцете си от мен!
Рурк се облегна на стената близо до нея.
— Ах, скъпа Шана — каза той тъжно. — Трябва ли наистина да мисля, че вие не желаете да извършите сделката си докрай?
— Сделка! — Шана замахна с камшика към полуотворената врата. — Вие сте най-ужасният…
— Псст! — той постави пръст върху устните си. — Ще събудите цялото село!
Той посегна зад себе си, взе шишето с вино и една чаша от етажерката и си наля от питието.
— Може би една малка глътчица ще успокои нервите ви. Да ви предложа ли глътка шери?
— Нервите ми? — изсъска тя. — Вашите нерви са тия, които трябва да бъдат успокоявани! — Тя пое чашата, която той й подаде, близна една капка и запуши нос. — Личи си, че живеете в недоимък, скъпи Рурк.
— Упреквате ли ме, мадам? — Той протегна ръка към къдриците й, но се спря, тъй като тя отново вдигна камшика. Той повдигна рамене. — Аз зная какви са ми потребностите и се старая да ги задоволявам.
— Скъпи Рурк — просъска Шана злобно през зъби, — ако реша да се отдам на някой мъж, то това ще бъде само след като съм дала брачен обет и при това с цялата любов, на която съм способна.
Рурк се засмя, сложи единия си крак на леглото и подпря ръка върху коляното си.
— Ако се касаеше само за брачния обет! Та ние сме вече готови…
— О, вие грубиянино… — Шана не знаеше какво да каже, възмутена от липсата на кавалерство у него. — Нима не притежавате дори и най-малкото чувство за достойнство, че искате да ме обвържете с тази долнопробна сделка?
— Чувство за достойнство? Това всъщност засяга единствено само мене. Но как стоят нещата при вас? Заради някаква си прищявка вие предлагате нещо и когато цената е платена, вие отхвърляте договора.
Сълзи от яд бликнаха от очите на Шана.
— Родена съм благородничка и съм отгледана с нежност, но трябваше да се подчинявам на чужда воля.
— Наистина! — засмя се той презрително. — Девойката Шана позорно предадена! Шана — тя най-после пораства!
Камшикът засвистя над него. Тя го шибаше по гърдите отново и отново, докато ръката й отмаля и камшикът изхвръкна от пръстите й. Ядът на Шана беше достигнал неизмерими размери. Ръката й удари Рурк по лицето, очите й излъчваха омраза. Но изведнъж ръката й попадна в желязна хватка и се намери извита на гърба й — гърдите на Шана трябваше да се притиснат към голите гърди на Рурк. Шана се опита да повдигне другата си ръка, за да го удари по лицето и да прогони от него хладнокръвната му усмивка, намираща се твърде близо до нея. Рурк я обхвана с ръка, беше й невъзможно да се помръдне. Така тя стоеше притисната до него, дъхът й свистеше между стиснатите зъби, гърдите й се надигаха срещу неговите.