Ядосано свали хавлиената кърпа от главата си и я захвърли в пясъка.
— Изчезвайте! — изкрещя тя. — Оставете ме на мира. С нищо не съм ви задължена!
Рурк закрачи по ръба на скалата и смехът му отекна надолу към Шана. С плътен баритонов глас той започна да пее; думите бяха глуповати, но мелодията тя беше чувала вече някъде.
Шана се изплаши, когато осъзна, че нейната тънка мокра риза е полепнала като тънък слой върху кожата й и не скриваше дори и най-малката подробност от тялото й. С бързи движения тя си облече роклята, без да има време да пристегне връзките на гърба си. Останалите части от облеклото си тя бързо хвърли на постелката, събра ги заедно с нея на куп и ги запрати върху гърба на Атила. После се метна на седлото, подкара жребеца към прибоя, за да заобиколи скалите, и след това в галоп се понесе по плажа.
— Хубав ден, милейди!
Викът на Рурк я преследваше и смехът му кънтеше още в ушите й, когато най-после пристигна вкъщи и зарови глава под възглавниците, скрита в стаята си.
Бяха изминали две седмици; беше един съботен следобед. Шана седеше върху неоседлания гръб на Атила и яздеше жребеца в покрайнините на острова. Този път тя беше облякла лека рокля и носеше широка сламена шапка, която трябваше да предпазва красивото й лице от парещите лъчи на карибското слънце. Нямаше обувки на краката си, когато подкара излъчващия сила жребец по-дълбоко във водата. Тя вдигна полата си високо над коленете и я завърза над бедрата си. Вятърът играеше в къдриците й и тя разпусна прекрасните си златисти коси, оставяйки ги свободно да се развяват като блестяща от злато грива. Върху полуразтворените й устни радостно играеше усмивка, когато галопираше все по-бързо по разпрострялата се надалеч плажна ивица, навеждайки се все по-близо до шията на коня.
Изведнъж едно изсвирване проряза топлия въздух. Жребецът намали ход и макар че тя се противеше, Атила се подчини на своята воля и откара господарката си при една редица дървета, намиращи се на края на блатото.
Рурк се появи под лъчите на слънцето и изсвири повторно, този път по-тихо и протегна ръка към жребеца. Атила изпръхтя, приближи се с охота и лакомо заблиза захарта от ръката на Рурк. Загрижено той опипа ноздрите на Атила и погледът му се заразхожда по голите бедра на Шана и по мократа й от пот рокля, по която бяха прилепнали върховете на гърдите й.
— Напълно сте съсипали един добър жребец — изкрещя Шана, побесняла от гняв. Към всичките странно преплетени чувства, които тя изпитваше към Рурк, сега се прибави и ревността, тъй като по всичко личеше, че Атила изпитва сляпо доверие към този мъж.
Рурк се засмя.
— Това е един прекрасен жребец, а е и толкова умен. При всяко друго животно това би ми коствало месеци. При това не съм го учил на нищо друго освен това, да идва при мене, щом изсвиря. И това е много повече от това, което човек би постигнал при вас.
Шана беше извън себе си от възмущение.
— Ако вие си мислите, че ще дотърча веднага, щом като си вдигнете пръста, то в такъв случай притежавате огромно чувство за хумор, сър!
Той се държеше така, като че ли не чува ядосаните й упреци. Топлият му поглед оглеждаше принудително прикритото й тяло; желанието й започна да нараства. В нейните сетива живееше ясният спомен за меката топлина на неговата кожа.
— Престанете най-после да ме оглеждате! — изсъска тя от страх да не би да се превърне в пепел под изгарящия му поглед.
Рурк се приближи безмълвно до коня и в следващия момент вече седеше зад нея. Възмутена, Шана подскочи, опита се да се възпротиви, но неговите ръце вече я бяха обгърнали, дланите му, протегнати напред, здраво се бяха вкопчили в гривата на Атила.
— Слезте веднага! Да не сте полудял?
Тя протестираше, но сетивата й вече се предаваха под натиска на стегнатите му голи гърди, притиснати към гърба й, на неговите почернели от слънцето и покрити с мускули прави рамене, допрели нейните, и на хълбоците му, обхванали нейните бедра. Дрезгавият му глас звучеше плътно до ушите й.
— Стойте мирно, Шана, и ми позволете да пояздя малко заедно с вас. Вие сте свикнала да стоите като дама върху коня, а и той вероятно е привикнал на това. Това, което му трябва, е здравият натиск на краката на един истински ездач, независимо кой ще бъде той. — И отново гласът му звучеше леко подигравателно. — Може би по този начин бихте могли да го обуздаете, когато аз му изсвиря с уста. Сега внимавайте и се учете как се язди жребец от мъж!