Шана изопна гръб.
— А ако някой ни види, тогава какво ще стане, мистър Рурк?
— С блатото от тази страна и с кораловия риф от другата? Много се съмнявам, че някой може да ни види, а предполагам и вие мислите същото. Бъдете спокойна, Шана. Вашата добродетелност е много важна за мене. А и кой би могъл да бъде по-загрижен за нея, отколкото собствения ви съпруг?
— Много важно — каза тя с насмешка. — Когато вие сте до мене, имам чувството, че ме опипвате от главата до петите. Вие имате само една-единствена мисъл в главата си.
— Защото и във вашата собствена глава има една-единствена мисъл — прошепна той плътно зад нея и я погали по косата.
— Вие сте чудовище, да тормозите така една лейди!
— Стига вече! — Рурк я постави здраво на мястото й, обгърна я с ръце и хвана гривата на Атила. — Бъдете сигурна, че днес ще получите само един урок по езда.
Той леко удари пети в хълбоците на Атила и жребецът плавно се понесе напред. Рурк се наведе към него и животното ускори ход. Той правеше редица маневри с коня и Шана гледаше учудена. Тя ясно усещаше движенията на Рурк и виждаше как жребецът откликва на всяко едно от тях, като че ли ездач и кон са едно цяло. След това коленете му под нея се изпънаха и те се понесоха в бърз галоп по плажната ивица, като че ли се бяха обзаложили да се състезават с бриза.
Шана едва чуваше това, което устните му й шепнеха в ухото, и той трябваше да повтаря казаното:
— Баща ви очаква ли ви скоро вкъщи?
Шана поклати глава и косата й литна върху раменете му. Рурк я притисна силно към себе си.
— Добре. Тогава ще пояздим по една пътека, която открих край блатото. Нали не се страхувате?
Шана отметна глава назад, видя топлата усмивка в очите му и престана да се страхува. По-скоро изпитваше любопитство към този мъж, който като че ли успяваше да обърне в своя полза всяка една ситуация — този мъж, който й беше откраднал девствеността, който беше отървал въжето и който сега понасяше робството с непонятна лекота.
— Аз съм се оставила във вашите ръце, сър. Надявам се, че ще удържите на думите си.
Рурк се дръпна назад и се остави да бъде воден от ритъма на жребеца под него. Атила бягаше сега по-бързо, копитата му разпръскваха нагоре малки фонтани от вода и пясък. Никога Шана не беше оставяла своя жребец така отдаден на волята му. Но все пак в здравите ръце, които я държаха, тя се чувстваше необичайно сигурна и защитена.
Само с едно цъкане с език и лек удар с коляното, Рурк принуди животното да забави ход и го накара да завие по една тясна пътечка, която като че ли не водеше за никъде. Те достигнаха до малка полянка, близо до блатото, където слънчева светлина обливаше килим от мека трева. Безброй цветчета с формата на обички обграждаха полянката и ухаеха приказно; високите дървета като че ли прекланяха своите клони пред чудната красота на равнината.
Рурк скочи на земята и пое Шана в ръцете си.
— Трябва да ви се признае — измърмори тя в знак на съгласие, — наистина разбирате от коне.
Рурк с обич погали Атила по шията.
— Удоволствие е за мене да работя с коне. Послушният кон винаги следва своя господар, когато той веднъж си е създал респект пред него.
— А вие — попита тя остро, — изпитвате ли вие респект спрямо някой свой господар?
— Познавате ли човек, който би ми всял респект? Искам да кажа, Шана, че няма човек, който би могъл да ми бъде господар, дори и аз да му разреша това.
— Следователно и нито една жена! — избухна тя. — Значи вие постоянно ще се противопоставяте на моите заповеди и на правото ми да ви давам такива?
— Ах, скъпа моя — засмя се Рурк, — не съм ли аз вашият смирен слуга, както вие сте моята скъпа съпруга? Не се ли стремя да ви служа безропотно, за да получа благословията ви?
Неспособна да издържи на продължителния му поглед, Шана се обърна към хвърлящите лека сянка обички, откъсна си едно нежно цвете, чието стъбълце забоде в буйните си чупливи коси. Като омагьосан от този прелестен пейзаж, Рурк, скръстил ръце на гърдите си, се облегна на едно дърво и отново се отдаде на онова занимание, което след посещението на Шана в затвора му беше станало любимо — а именно да я наблюдава. Тя беше огънят, който гореше във вените му и нищо на света не бе в състояние да го угаси, тъй като всяка мисъл за друга жена изчезваше от съзнанието му, щом пред него се появеше образът на Шана. В такива моменти му се струваше, че му е позволено да гледа рая, а да се задоволява с ада. Например, когато това все пак се случваше от време на време, а именно да задоволи желанията на тялото си с момиче като Мили Хоукинс — дъщерята на търговеца на риба. Тя винаги беше готова, а и не беше съвсем грозна. Само дето постоянно миришеше на риба.