Изведнъж Рурк се засмя, Шана се обърна изненадано и повдигна тънките си вежди. Рурк посочи към цветята, които тя беше набрала.
— Индианките слагат букетчетата си така тогава, когато искат да дадат на мъжа знак, че го желаят.
Шана силно се изчерви, издърпа цветето от косата си и нацупено го пъхна зад другото си ухо.
— А това означава — засмя се Рурк, — че едно неомъжено момиче с удоволствие би се задомило.
Шана изцяло махна украшенията от косите си и започна да ги сплита с останалите цветя на венец. Рурк не откъсваше поглед от нея.
— Мисля, че искате да ме подмамите, скъпа Шана. Поставили сте си за цел да разберете докъде се простират границите на моето търпение, за да можете след това да ме намразите. Ще позволи ли тогава съвестта ви да не удържите на дадената дума? Ако това е играта ви — тогава продължавайте да я играете, мадам. В такъв случай най-доброто, което мога да направя, е да отвърна на вашето предизвикателство.
— Вие ставате арогантен — пламна тя и започна с презрение да го оглежда от главата до петите. За съжаление обаче Шана не можа да изпълни намеренията си, тъй като докато погледът й се плъзгаше по стройното му тяло, по неговите вечни, късо отрязани панталони, дълбоко в душата си тя трябваше да признае, че в това силно, почерняло от слънцето мъжко тяло не може да се открие дори и най-малкият дефект. И тогава в нея се надигна дръзкият въпрос, дали не би желала да прекара една дълга нощ, лежейки плътно до него.
— Трябва да се прибирам — каза тя внезапно, изпаднала в затруднено положение от неконтролираните си мисли. — Помогнете ми да се кача на коня!
— На вашите услуги, мадам!
Той се наведе, сплете дланите си една в друга, за да направи опора за крака й, и я повдигна върху гърба на жребеца. След това тя силно смушка Атила в хълбоците, изведе го от полянката и тръгна по тайната пътечка край блатото. Рурк застана, опрял ръце до бедрата си, и дълго гледа след нея.
Тя вече беше стигнала до края на блатото, когато почувства едно вътрешно разочарование, което все повече я обземаше, и Шана издаде дълга въздишка. Стиснала здраво зъби, проклинаща сама себе си, тя обърна коня и пое по обратния път. С равномерната си походка Рурк беше изминал голяма част от пътя и сега се взираше учудено в жребеца. Пръхтейки, животното застана пред него и той сложи ръка върху гривата му.
— Силите ще ви трябват утре за работа на полето — извика Шана, седейки върху високия кон. — Ако вървите пеша с часове надолу към селото, то тогава ще ни бъдете твърде малко от полза.
— Задължен съм ви до гроб, мадам — усмихна се той и се метна зад нея върху гърба на Атила. Шана отново почувства неговите силни, потъмнели ръце около бедрата си. Жребецът вече познаваше пътечката и като вихър се понесе по нея — или може би се държеше така, защото чувстваше здравия натиск на бедрата на своя господар. Шана, успокоена, се облегна на гърдите на Рурк и следеше с любопитство как сетивата й реагират на допира на силното мъжко тяло, притиснато до нейното, чиято възбуждаща топлина изцяло я пронизваше.
Когато стигнаха до мястото, където безсрамното му изсвирване беше накарало жребеца да спре, тя дочу мекия му глас в косите си:
— Ще ви видя ли пак на това място?
— Положително не! — Тя беше отново гордата Шана, макар че с мъка подтискаше възбудата, която така диво я беше обзела. Тя стоеше изправена и отмести ръката на Рурк от бедрото си:
— Смятате ли, че зад гърба на баща си ще позволя да си уреждам срещи в гората, и то с един роб? Какви отвратителни претенции имате, сър!
— Тогава се крийте смело зад широкия гръб на баща си! — отвърна той. — Също като дете, което се страхува да стане най-сетне жена.
— Престанете с вашите шмекерии! И ме оставете най-после на мира. Дявол знае защо изобщо яздя с вас! Слезте от коня ми, нахално копеле на някоя домашна прислужница!
Смехът на Рурк засили яда й. Той накара Атила да спре и се смъкна от гърба му, погледна я още веднъж с един от онези свои подигравателно-хладнокръвни погледи, с които донякъде й се присмиваше, донякъде я изпиваше.
Този път Шана не се обърна към него, когато подкара своя жребец покрай плажа в посока към къщи.
Самотата накара Шана да се втурне през глава в незапланувани занимания. Преди всичко тя работеше като секретарка на баща си, придружаваше го при неговите пътувания през острова, записваше всичко, което й се стореше важно, когато минаваха през ливадите и другите насаждения, слушаше внимателно сведенията на надзирателите и запечатваше всяка по-важна дума и всяко число със своя красив, изпъстрен със завъртулки почерк. Освен това тя водеше сметка за броя на работните часове и на работната сила, необходими за извършване на това или онова начинание, а също така и за резултата, който те даваха.