Въпреки това бе позор, че дама с такъв омаен аромат искаше да пропилее цял час от живота си с един осъден на смърт? Тоя тип, тоя Бошан, когото тя щеше да посети, бе един размирник и Хикс никога не бе вкарвал в затвора по-злобно псе. Надзирателят замислено се търкаше по бузата, припомняйки си юмручния удар на тоя мошеник. Какво не би дал да види това краставо куче кастрирано! Е, да, той бе осъден на смърт, но на Хикс би му бил по вкуса един по-бавен край за този тип.
Мистър Хикс въздъхна дълбоко, изпъхтя и взе една връзка ключове от закачалката.
— Трябва да слезем в килията, ако искаме да го видим! Държат го в една килия съвсем сам. Иначе сигурно ще насъска всички останали изчадия от дупките срещу нас! — Бърборейки непрестанно, той запали една лоена свещ във фенера. — Там в кръчмата цяла група войници едва смогна да го окове. От колониите е, полудивак, ако ме питате!
Ако с това искаше да уплаши Шана, бе разочарован. Шана се бе съвзела. Тя знаеше какво трябва да прави сега, за да развърже гордиевия възел на съдбата си. И щом вече бе извървяла пътя дотук, не биваше никакво препятствие да я спира при последните стъпки.
— Минете най-сетне напред, господин надзирателю — чу се гласът й. — Трябва да проверя дали мистър Бошан е подходящ за моите цели, преди това няма да видите нито пени. Ще ни придружи Питни в случай, че мистър Бошан ни създаде проблеми.
От лицето на Хикс изчезна усмивката, раменете му се свиха. И тъй като не видя никакъв предлог да бави Шана повече, взе фенера и освети пътя на посетителите си. Със странната си търкаляща се походка той излезе от стаичката, мина през железните врати в главния корпус на затвора и слезе по един слабо осветен коридор, водещ надолу. Стъпките им отекваха по пода, сред стените, по които лоената свещ хвърляше призрачни сенки. Зловеща, но измамна бе царящата тук тишина: затворниците сега спяха след полунощ, но тук-там можеше да се дочуе стенание или потиснат плач. От невидими цепнатини в стените капеше вода и шумът от същества, стрелкащи се в тъмното, изпълваше Шана с леден ужас. Тя трепереше от студ. Зиморничаво се загърна още повече в пелерината си.
— От колко време този мъж е тук? — попита тя и се оглеждаше боязливо, изпълнена с предчувствия. Изглеждаше й необяснимо как хората могат да запазят здравия си разум в тези дупки.
— Скоро ще се изпълнят три луни, милейди!
— Три луни! — извика тя. — Но не пишете ли, че присъдата била току-що произнесена? Как така?
Хикс изпухтя.
— Съдията дълго време не знаеше к’во да прави с тоя, милейди. Когато си имаш работа с име като Бошан, ще внимаваш кого бесиш. Но, изглежда, дори лорд Хари пълни гащите пред маркиз Бошан. Старият Хари бе здравата притеснен, но тъй като е съдия на Лондон, зависеше изцяло от него и от никой друг. И накрай — бе тъкмо преди седмица — изрече тежката си дума — да увисне на бесилото. — Масивните рамене на Хикс се повдигнаха и после се свлякоха като под прекалено голям товар. — Струва ми се, защото момъка е от колониите и доколкото е ясно няма тук родини. Старият Хари лично ми възложи да закарам тоя мошеник до бесилото, за да не се вдигне шум. Мен ако питате — другите Бошан и маркиза не трябва да научат за това. И тъй като съм си умен, милейди, си помислих, че щом ми поверяват тая работа да я свърша тайно — то тогава мистър Бошан ще е тъкмо подходящ за вас!
— Добре сте постъпили, мистър Хикс, — отвърна Шана вече малко по-дружелюбно. Нещата се наредиха още по-добре, отколкото се бе надявала! Оставаше наистина само проблемът с външността на този човек — и с неговото съгласие.
Надзирателят пъхна ключа в една ключалка и дръпна вратата. Ръждивите панти поддадоха, скърцайки. Шана размени бърз поглед с Питни. Бе настъпил часът, когато планът на Шана или щеше да се провали набързо, или щеше да започне изпълнението му.
Мистър Хикс повдигна фенера и погледът на Шана обгърна фигурата в килията. Мъжът бе приседнал на един тесен нар и с две ръце придържаше една излиняла парцалива завивка около раменете си, доста оскъдна защита срещу студа в килията. Светлината на лоената свещ падна върху лицето му. Сега и той се помръдна и постави ръце пред очите си, сякаш го боляха. Там, където ръкавът висеше от рамото му, Шана видя една ужасна рана, а там, където преди белезници бяха обхващали ръцете му, кожата бе червена и ожулена. Сплъстена черна коса и тъмна брада закриваха почти изцяло лицето и сега, като погледна надолу към него, на Шана той й се стори дяволско изчадие, изпълзяло изпод земята. Тя потръпна. Най-лошите й страхове се бяха сбъднали.