Все пак странно или не, но винаги когато имаше някакви трудности, се появяваше един мъж с късо отрязани панталони, възседнал своя катър. Говорещ нещо на робите, той се захващаше сам с критичната ситуация и чертаеше с перото си необходимите подобрения върху пергамента. А Шана не можеше да се противопостави на това, че при всички свои изчисления и доклади трябваше да включва името на Джон Рурк. Още по-малко можеше да запуши уши, когато трябваше да слуша хвалбите на робите и на надзирателите за него. Всички работеха с по-голяма радост, когато Джон Рурк беше наблизо. Струваше й се невъзможно да не обръща внимание на този мъж. И на всичкото отгоре един следобед Орлан Трейхърн, с усмивка на тихо задоволство върху устните, й каза, че междувременно Джон Рурк е станал много по-известен на острова, отколкото той — господарят, а освен това и много по-обичан от всички.
Един петък следобед, когато по една случайност Шана се беше отбила в бакалията на селото и прелистваше големия тефтер, включващ сметките на робите, погледът й попадна отново на името, от което се страхуваше — Джон Рурк. Любопитна, каквато Шана си беше в действителност, тя се зачете внимателно. Цифрите, които намираше тук, бяха твърде изненадващи. Това, което стоеше в графа „покупки“, беше съвсем малко. Освен принадлежности за писане, една лула, сапун, шише вино и една кесийка тютюн, нямаше вписано нищо друго. Но затова пък доста по-дълга беше колонката, съдържаща отделните промени в заплащането на Джон Рурк. Шана невярваща плъзгаше пръста си върху цифрите. Заплатата му беше многократно удвоена, не, дори утроявана, не — Господи, той получаваше вече десеторно повече от обичайните шест пенса, за които претендираха робите. Десеторно! Пръстът на Шана се насочи към графа „авоари“. Още по-невероятно: в края на този месец Джон Рурк трябваше да има вписани в книгите на свое име почти сто фунта. И още една забележка привлече вниманието на Шана: като че ли имаше и вноски на негово име. При бързината, с която той попълваше сметките си, след една-две години Рурк трябваше да бъде свободен човек.
Със звън се затвори задната врата, през която малко преди това беше излязъл мистър Маклерд, бакалинът. Шана дочу стъпки зад гърба си.
— Мистър Маклерд — извика тя през рамо, без да се обръща. — Тук има една сметка, за която бих желала да говоря с вас. Бихте ли били така добър…
— Мистър Маклерд е навън, Шана. Мога ли аз да ви помогна с нещо?
Шана се заозърта наоколо. Гласът не можеше да бъде сбъркан. Смехът на Рурк звънтеше, примесен както винаги с нотки на превъзходство.
— Грижи ли имате, скъпа моя? Нима съм бил изчезнал от очите ви за толкова дълго време, че вие вече дори не можете да ме познаете? — Той повдигна едно герданче от миди от тезгяха. — Може би желаете да си купите някои дреболии? Ах, простете, мадам — съвсем забравих, че този магазин е ваш. Колко жалко — аз пък не мога да проявя способностите си.
Шана не можа напълно да прикрие усмивката си при неговото смехотворно бърборене.
— Сигурно притежавате много способности, Рурк. Баща ми каза, че сте започнали да строите нова мелница. Както изглежда, успял сте да го убедите, че тя ще бъде много по-производителна от тази, която вече притежаваме.
Рурк кимна.
— Така е, Шана. Точно това казах.
— А защо вие изобщо сте тук? По-скоро бих предположила, че ще бъдете на строежа, вместо да се разхождате из селото. Да не би да сте станали надзирател на самия себе си и да прекарвате вече работното си време по свое усмотрение?
Рурк вдигна вежди.
— Не се страхувайте, няма да измамя баща ви — той посочи с палец към задната част на магазина. — Докарах дотук една пратка черен ром, тъй като така и така трябваше да дойда, за да подготвя някои чертежи за Трейхърн. В момента мистър Маклерд проверява бъчвите. Ако имате нужда от пазач за вашата добродетелност, то той сега ще се върне.
Шана потропа с пръсти върху тефтера:
— За носач вие ми се струвате твърде високо платен, както виждам. А и някои други ваши сметки доста ме учудват.
— Няма нищо по-просто от това — започна да обяснява той. — Когато имах свободно време, работех за други хора на острова. Те ми се отплащаха или с услуга, или като правеха вноски към сметката ми. Например една жена от селото ми пере дрехите и спалното бельо и затова…
— Една жена? — прекъсна го Шана.
— Шана, да не би да ревнувате?
— Естествено, че не — отговори тя наперено, но лицето й се изчерви. — Само съм любопитна. Какво искахте да кажете току-що?