— Това е жената на рибаря, Шана. Няма никакво основание за недоволство.
Зелените й като море очи блеснаха.
— Ужасно, колко сте високомерен, вие, Рурк Бошан.
— Псст, сърце мое! — скара й се той нежно. — Не споменавайте това име. Някой би могъл да ни чуе.
— А с какво вие услужвате на милата мисис Хоукинс? — осведоми се Шана.
Рурк забави отговора. Той постави шапката си върху купчина стоки, свали ризата си и я хвърли отгоре.
— Всъщност с нищо, което мистър Хоукинс не би могъл и сам да направи, ако не беше такъв мързеливец. Поправям лодки и други подобни.
— Така както попълвате сметката си, вие явно няма да се задържите твърде дълго на острова — забеляза Шана.
— Парите никога не са били важни за мене, Шана. Ако се върна в моето близко минало, бих казал, че това са били за мене жените. Или по-скоро — една жена. Само една жена, една-единствена, която ми създаваше грижи.
Сега Рурк я погледна направо предизвикателно и за нея беше дори обидно да я изнасилва като че ли с очи, шарещи от тънките й добре оформени глезени, по белите й копринени чорапи, подаващи се под подгъва на полата й, преминавайки през тънката й талия, пристегната с рокля на бели и розови райета, и достигайки чак до красивите й заоблени гърди. Нежно облаче от най-фините бели дантели закриваше деколтето на Шана чак до шията, но тя отново се почувства гола под пронизващия поглед на Рурк.
— Значи вие ме считате за ваш проблем.
— Понякога, Шана. В повечето случаи гледам на вас като на най-красивата жена, която съм виждал.
— При най-добро желание не бих могла да си представя, че мога да съм ваш проблем — каза тя с ирония. — От седмици не съм ви виждала. Страхувам се, че преувеличавате.
Той не каза нито дума, но погледът му изразяваше явното му желание. Шана усети, че кожата й настръхва. Имаше чувството, че стои сред буйни пламъци, бузите й пламтяха, ръцете й трепереха. Тя не можеше да откъсне поглед от него. Залязващото слънце, което хвърляше своите лъчи в магазина, го обливаше н наситени златисти цветове, които играеха върху неговото стройно, здраво тяло.
— Вие трябва да сте расли в пустинята — просъска тя, за да потисне тайните си желания. — При тази ваша склонност да се разголвате така нецивилизовано.
Рурк се засмя сподавено:
— Понякога облеклото е голяма пречка. Например как би се чувствал един мъж, когато жена му вечер си ляга, навлечена с дрехи. От друга страна, копринените парцалки, които вие ползвате като нощно облекло, не са по-добри, отколкото да не носите нищо. Да ги сваля от своята съпруга — това би било, ако мога така да се изразя — детска игра!
Жаравата върху страните на Шана стана още по-червена.
— Май ще трябва доста да обикаляте нощем под моя балкон!
Шана се обърна рязко към тезгяха и отвори тефтера на една произволна страница, но очите й се премрежиха. Мека светлина влизаше през прозореца, падаше върху тезгяха и рисуваше по лицето й странни отблясъци, така че то придобиваше ангелски вид. Краката на Рурк неволно се придвижваха напред и той застана плътно зад нея. В ушите му шумеше и пулсираше собствената му гореща кръв.
Шана чувстваше близостта на Рурк с всяка клетка на тялото си. Миризмата на мъж, примесена с тази на кожа, пот и коне я опияняваше, пулсът й се ускоряваше, а сърцето й щеше да изхвръкне. Тя искаше да каже нещо, да направи нещо, но беше като вкаменена и очакваше неговото докосване. Ръката му вече се протягаше към нея, тя чувстваше допира на пръстите му в косите си…
Забързани стъпки затрополиха по терасата пред магазина, пред прозореца премина бърза сянка на жена. Рурк направи една бърза стъпка встрани. Когато Мили Хоукинс се втурна през вратата, той вече стоеше до една купчина шапки и се правеше, че старателно ги сортира. Момичето в първия момент не забеляза Шана, тъй като тезгяхът, до който тя стоеше, беше скрит зад камара от бъчви и не се виждаше от вратата. Мили, която носеше вързоп с дрехи в ръце, като че ли имаше очи да види само почернелия от слънцето гръб на Рурк.
— Видях ви да минавате през селото, мистър Рурк — започна да бърбори момичето. — И тогава си помислих, че мога да ви спестя идването, като ви донеса тук нещата, които съм ви изпрала.
— По пътя за вкъщи аз и без това минавам покрай вас, Мили. Тогава бих могъл да си ги взема. — Той дари момичето с вяла усмивка и долови през главата й хапливия поглед на Шана.
— Ах, мистър Рурк, това не е нищо; аз и без това нямах какво да правя и си помислих, че мога да ви спестя пътя. — Мили разтърси кокетно гарвановочерната си коса, а нейните големи тъмни очи го опипваха почти навсякъде. Нахално тя плъзна ръка по изхвръкналите му ребра. Той я отблъсна като ужилен.