— Мистър Рурк, имате ли нещо предвид за тази вечер?
Рурк се засмя развеселен.
— Случайно имам работа, която ще ми отнеме цялата нощ.
— Ах, отново старият Трейхърн — извика Мили разочаровано и сложи ръце на хълбоците си. — Той винаги намира нещо ново, което вие трябва да направите за него!
— Не, Мили, виж как стоят нещата — поде той; смръщеното чело на Шана не му убягна от погледа и той с мъка успя да потисне радостта си от това забавление. — Господарят на острова не изисква от мен повече от това, което аз съм готов да направя за него. — Той вдигна високо вързопа с прането. — И предай на майка си моите благодарности за това.
Всеки знаеше, че Мили Хоукинс беше най-мързеливото момиче в селото. Както тя, така и баща й бездействаха по цял ден, без да се оплакват от бедността си, докато усърдната мисис Хоукинс се грижеше за прехраната на семейството. Но това, което тя припечелваше, мъжът й пропиляваше двойно по-бързо. Рурк знаеше много добре, че момичето не е изпрало прането му и че не му се полагаше благодарност. Той беше сигурен, че тя много скоро ще се появи в дървената му барака под прозрачния претекст, че трябва да почисти.
— Майка ми каза, че вие сте били най-чистият мъж на Лос Камелос — продължи да плещи Мили. — Всяка вечер, казва тя, вие отивате на потока и след това й давате нещата си за пране. Моят татко казва, че толкова много къпане не било полезно, мистър Рурк. Ах, мистър Рурк, никой не пилее толкова много време за чистотата си, както вие, освен, може би, високомерната госпожица Трейхърн в голямата къща.
Гръмкият смях на Рурк накара момичето изведнъж да млъкне. От високия тезгях Шана наблюдаваше девойката не особено дружелюбно. Мили се обърна — и видя, че Шана се взира право в нея с леденостуден поглед. Мили подскочи от страх и застана с широко отворена уста.
— Името ми е мадам Бошан от известно време, Мили — поправи я Шана хладно. — По-точно мадам Рурк Бошан. Или най-малкото жената на Бошан. Някакво специално желание ли ви доведе в магазина, Мили, освен желанието ви да срещнете мистър Рурк? Той, разбира се, не се продава, но всичко останало тук си има цена.
Рурк се наслаждаваше на тази сцена. Той отиде до табуретката, на която досега беше седяла Шана, седна в единия й край и започна да наблюдава двете жени. Шана стоеше величествено и гордо и от зелените й очи хвърчаха гневни искри, а Мили, люлеейки бедра, шляпаше боса из магазина. Мили беше по-ниска от Шана и доста слаба, кожата й с цвят на маслини беше допълнително обгоряло от слънцето и много красива. Но въпреки това не беше трудно да си представи човек, как след няколко години около полата й ще се въртят купчина невръстни дечица, а на гърдите й ще виси кърмаче.
— Вашият баща сам издаде закон; всеки роб може да си вземе за жена всяко момиче, стига то да го иска — отвърна Мили. — Защо мистър Рурк да не иска да ме вземе? На острова няма много богат избор.
За момент по лицето на Шана се изписа изненада и тя хвърли въпросителен поглед към Рурк.
— Така ли? А той вече помоли ли ви за това?
Рурк поклати глава и се засмя безгрижно, взирайки се в очите на Шана.
— Досега не е имал време, тъй като все трябва да работи като вол — каза Мили.
— Точно затова го е купил баща ми — изсъска Шана оперено, — а не за да прави една сюрия деца.
За щастие в този момент мистър Маклерд влезе в магазина.
— Ах — въздъхна той с чувство на задоволство. — Ромът, който сте донесли, е прекрасен. Можете да пренесете бъчвите в килера.
Той млъкна, когато погледът му забеляза Мили през очилата.
— Ах, имали сме клиенти в магазина. Шана, бъдете така добра и попитайте девойката какво желае. Кръчмарят ей сега ще дойде и аз трябва да прегледам сметките му.
Шана се усмихна дружелюбно на стария човек, но към момичето се обърна с неприязън.
— Е, Мили, искате ли да си купите нещо?
— Случайно — каза Мили, вирнала нос — мистър Маклерд ми беше споменал, че ще получи нови парфюми от чужбина. Бих желала да помириша някои от тях.
Тъй като Мили нямаше нито кесия за пари, нито дори монети, беше ясно, че няма да купи нищо; въпреки това Шана изпълни желанието й и се запъти към рафта с парфюмите. Мили се готвеше да разгледа шишенцата, когато Рурк влезе през задната врата с една бъчва на рамо и с друга под мишница. Физическите усилия изпъкваха като опънати въжета под кожата му. Покрити с тънък слой пот, тялото и крайниците му блестяха като намазани с мазнина. Желание гореше в очите на Мили и от гърдите й се изтръгна въздишка, приличаща по-скоро на молба.