— Не изглежда ли той като една от ония гръцки статуи? — възхити се тя, искайки едновременно с това да демонстрира своята начетеност.
От напрягането на мускулите при работата под панталоните на Рурк се беше показала една бяла ивица от корема му. Погледът на Мили се плъзна очарован по тясната ивица косми, която продължаваше от гъсто обраслите му гърди надолу. Шана с удоволствие би смачкала момичето, но само профуча покрай нея, грабна връзката ключове и отвори на Рурк вратата към килера. Тя разтърка праханта, духна силно, за да я разпали, запали свещ и освети стълбите, водещи надолу. Студено и сухо беше в килера. Рурк слезе, поспря се за малко и остави бъчвите на земята. Шана му посочи едно място в края на стелажа.
— Едната постави там! — каза тя. — Нека да отлежава.
Докато той поставяше бъчвата на мястото й, тя го гледаше предизвикателно и го предупреди с лека ирония в гласа:
— Мили е една проста жена и сигурно лесно се възбужда. Ако покажете пред девойката още нещо, тя едва ли ще може да се въздържи и ще ви се хвърли отгоре. Тогава вие ще сте този, който ще бъде изнасилен.
— Ще бъда нащрек, мадам — измърмори Рурк, поставяйки и втората бъчва на място. — Винаги ми е приятно да зная, че при вас не ме грози подобна опасност.
Зад привидно гордата и невъзмутима външност на Шана месеците на напрежение и възбуда бяха натрупали опасно взривно вещество. Сега тя стоеше близо да Рурк, гласът й беше тих, почти шептящ, но от всяка нейна фибра се излъчваше заплашителен гняв.
— Сър, търпението ми започва да се изчерпва. Винаги, когато се срещнем, вие ме обиждате и твърдите, че не съм истинска жена. Вие накърнявате чувството ми за достойнство, макар че аз винаги се боря срещу вашите груби домогвания.
— Вие бяхте съгласна — ядоса се той. — Вие дадохте вашата дума и аз ще ви държа отговорна за това.
— Вече няма никаква сделка между нас — изсъска тя. — Тогава беше ясно, че вие ще умрете. Аз нямам никаква вина, че вие, без каквито и да било предварителни условия, сте останали жив. Вървете си! — Изведнъж тя започна да хлипа. — Оставете ме на мира. По какъв начин да ви убедя, че не искам и да зная за вас? Мразя ви! Отвращавам се от вас! Не мога вече да ви гледам!
Рурк заговори тихо и спокойно, въпреки това думите му кънтяха в ушите на Шана:
— А какво съм аз? По-малко от човек? Да не би да съм по-долу от всички онези, които се облагодетелстват за моя сметка? Затова, защото изкупувам вината си при вашия баща? По-лошо ли трябва да става? Кой всъщност съм аз, та вие да можете да твърдите, че вината е само моя, че сделката не била честна? Искам само да ви кажа… — Той наведе лицето си така, че очите му също така ядосани и отчаяни се взряха в нейните. — Само едно-единствено нещо: Вие сте моя жена!
Очите на Шана се отвориха широко, старият страх отново се появи с всичка сила.
— Не!
— Вие сте моя жена! — Ръцете му сграбчиха раменете й.
— Не съм и никога няма да бъда!
— Вие сте моя жена!
Шана се съпротивляваше. Той сплете ръце около нея и спря съпротивата й в стоманена прегръдка. Напразно. Шана блъскаше с юмруци по гърдите му и хлипаше. Тя отметна глава назад, но по този начин само постави устата си срещу устните му — и в този момент устата му се впи в нейната. Изведнъж яростта й се превърна в страст. Шана обви ръцете си около врата му и го стисна с всичка сила. Устните му се свиваха над устата й, завладя го целият плам на нейното желание, съзнанието му се замъгли от опиянението с което тя му отвръщаше. Рурк беше очаквал съпротива, но вместо това по устните й той откри сладката лудост на нейния дълго потискан копнеж.
Стенейки, те се отдръпнаха един от друг, уплашени от буйния прилив на взаимна страст. Тя се облегна на подредените една върху друга бъчви, очите й бяха все още затворени, гърдите й бясно се повдигаха нагоре.
С желязна воля Рурк потисна желанията си, мъчително се изкачи по стълбата, овладявайки в това време тялото и мисълта си. Когато отвори вратата на килера, водеща към магазина, той срещна питащия поглед на мистър Маклерд.
— Тя все още е долу, брои бъчвите — каза той. Когато Рурк отново влезе в килера, Шана се беше съвзела, но погледът й го проследи, докато той застана до нея.
— Благодаря! — прошепна тя.
— Няма защо — каза той. — Аз само изчаквам подходящо място и време.
Когато Рурк внасяше в магазина поредната партида бъчви, мистър Маклерд изпращаше дъщерята на господаря до вратата. Мили го зяпаше любопитно и нескритият копнеж по него искреше от очите й. Рурк затръшна вратата на килера, взе шапката и ризата си и напусна магазина с необичайна за него бързина.