— О, татко, не! — Мисълта да се върне в леглото, в което се чувстваше така изтезавана, й се стори непоносима. — Не, първо ще хапна малко и после ще се кача.
— Дрън-дрън — прозвуча гласът му. — Марш в леглото, искам да знам, че сте на сигурно място, преди да изляза.
Тя се облегна навъсено на ръката му и се престори на сразена. Бе направила погрешен ход и сега й предстоеше един цял ден сред четирите стени, които отдавна вече бяха станали тесни за нея.
Трейхърн зави грижливо дъщеря си, преди да се сбогува с нея, а секунди по-късно до леглото й седеше угрижена Берта. Тя измери пулса й, опипа й челото, огледа й езика, за да се върне малко по-късно с бульон и укрепващ чай. Останала най-сетне сама, Шана свря с ридание глава във възглавниците и заудря с юмруци по леглото: „Подлец! Проклет подлец! Стократно ще изкупите това, което ми причинявате!“ — проплака тя.
Вечерта наближаваше, битката в душата на Шана все още не затихваше. Накрая, изтощена от безнадеждната борба, отпусната в креслото, Шана трябваше да си признае поражението. В живота й имаше вече само едно сигурно нещо — никога вече нямаше да може да се освободи от Рурк Бошан. С всеки изминат ден той ставаше все по-дързък, при всяка среща я нападаше все по-открито. Приключението, в което се бе впуснала, за да заобиколи волята на баща си, не й бе оставило нищо, с което все още да може да се гордее. От всичките си близки тя не бе заблуждавала само Питни и сега вече нямаше сили да продължава да живее с лъжата. Тя бе възпитавана да казва винаги истината. В дома на Орлан Трейхърн да се гледа истината в очите бе висша повеля и всеки път, когато затваряше очи, предварително я обвиняваше, измъчваше я споменът за едно лице зад железните решетки на затворническа карета, а в ушите й кънтеше луд вик на болка. Не, угризенията на съвестта вече не се издържаха, тя трябваше най-накрая да разреши тази битка в сърцето си.
Хлипайки, Шана политна от леглото, но веднага се хвърли отново във възглавниците си, които удавиха нейния вик на отчаяние. „Свърши се. Свърши се. Все пак трябва да изпълня сделката. На края на силите си съм.“
Шана притвори уплашено очи, но я обгърна само нежен полумрак и тогава сънят я заля като безшумна вълна. Изпълни я спокойствие.
Шотландката Хергъс бе вярна и оправна прислужница. Тя водеше Рурк безмълвно през тъмнината, спираше тук-там, за да се увери, че той я следва, но винаги бе на няколко крачки пред него. И така, тя заобиколи господарския дом, пое после из тясна пътека между дървена къща, покрай още една. Сега пътеката извиваше сред гъст храсталак, за да се влее накрая в една просека. Тук, скрита от луната сред дълбока сянка, се намираше трета хижа, по-голяма и по-просторна от първите две, а през прозорците се мержелееше и слаба светлина.
Рурк знаеше, че това са гостните на господарската резиденция, наистина само рядко използвани, тъй като повечето гости предпочитаха лукса на големия дом. Но с каква цел го водят насам, той не знаеше. Шотландката го бе потърсила в дъсчената му барака и не му бе съобщила нищо друго, освен че се казва Хергъс и че той трябва да я последва. Рурк знаеше, че тя е част от домашната прислуга, но за него си оставаше загадка защо господарят на острова го вика така тайнствено. Но във всеки случай любопитството му бе събудено и той бе последвал прислужницата в облеклото, в което беше облечен — с късите си панталони и по сандали.
Сега тя го въвеждаше през терасата в малката къща, задържа му вратата отворена, докато влезе. След това той чу жената забързано да се отдалечава в нощта с пъргави стъпки. Слисан донякъде, Рурк се заоглежда. Помещението се осветяваше от една-единствена свещ, а и тя едва ли излъчваше повече светлина от луната отвън. Но помещението във всеки случай бе уютно и богато подредено. Килимът под краката му сигурно струваше много повече от това, което бяха платили за него.
Лек шум проникна в тишината, вратата се отвори. Рурк застина на място. Пред него стоеше Шана. Името й замря на устните му като пошепнат въпрос. Като бледен нощен дух, облечена в дълга, бяла, полепнала по тялото й одежда, събрала косата си на тила с една-единствена панделка, тя се приближаваше към него. Гласът й прозвуча дрезгаво:
— Рурк Бошан. Мерзавец. Подлец. Убиец. Екзекутиран чрез обесване. Погребан в гробищата. Месеци наред ми ограбвате спокойствието. Бърборите за някаква сделка, когато аз твърдя, че няма такава. Но аз приемам сделката и ще изпълня едно задължение, което не признавам, за да не можете повече да предявявате към мен никакви претенции. И тогава ще съм свободна. Ще прекарам, следователно, тази нощ с вас, както вие искате, до зазоряване ще играя ролята на ваша жена. След това не искам да знам нищо повече за вас.