Той се изсмя, но само кратко, втренчил в нея неразбиращ поглед. Обиколи помещението и го огледа — под въпросителния поглед на Шана, — преддверието, трапезарията, скришните места зад копринените завеси. Спря се плътно до нея. И също така нахално, както той бе втренчил поглед в нея, го гледаше и тя.
— А вашият ангел-хранител Питни? — попита той. — Къде се е скрил този път?
— Няма никой. Сами сме. Давам ви думата си.
— Вашата дума! — той се изсмя подигравателно. — Май се страхувам най-много от нея, мадам.
— А няма ли да погледнете и под леглото?
Рурк й обърна гръб. Един вътрешен глас го караше да избяга, преди да е станало още по-лошо. Но краката му тежаха като оловни и постепенно мисълта да държи в прегръдките си тази красавица започна да трови съзнанието му.
— Страхувам се, че отново подемате нашата стара игра — каза той грубо. — А вече съм преживял толкова много, че съм изпълнен с подозрение и любопитство какво сте измислили този път.
Смехът на Шана нежно го оплиташе, ръката й се протегна към него, погали го по гърба, премина по издължените възли на напрегнатите му мускули. При това докосване на Рурк му омекнаха коленете, копринено меко, нежно докосване, което събуди всичките му сетива.
— По дяволите с тези бодли! — простена той със стиснати зъби. Обърна се към нея така внезапно, че ръката й се отърка най-напред в ръката му, а после и в гръдта му. Ноздрите му потрепваха, лицето му помръкна. Вече бе решен да открие какво кроеше тя. Посегна към катарамата, която придържаше одеждата й към шията. Шана устоя на погледа му и само нежно се усмихваше, докато дрехата й увисна разтворена. Тя сви рамене, наметката се свлече на пода и разкри една прозрачна риза, която тя носеше като древногръцка туника. Прелъстително се разкри едно великолепно, нежно рамо, но на другото все още имаше копринена връзка. Ала вече нищо не оставаше скрито от погледа на Рурк и Шана видя как от твърдия кремък на страстта в очите му изхвърчаха златни искри. Пълните й, зрели гърди се очертаваха безсрамно под финия като паяжина плат.
Рурк вече не можеше да обуздае разтрепераното си тяло, дъхът му пресекна в гърлото, беше очевидно, че под дрехата си Шана има всичко, за което един мъж може да мечтае — една несравнима красота. Кожата й проблясваше като сатен, а пред очите му вече се разкриваше, все още през прозирно тънката риза, невероятно тънката талия на Шана, стегнатите, примамливи линии на ханша, гъвкавата грация на бедрата й.
— Имам само едно желание — промълви Шана тихо, — да бъда изцяло ваша жена, каквото и да пожелаете от мен.
Изпепеляващата страст на Рурк лумна като прахан, пламъкът на желанието потуши изцяло гнева му, остави само в дъното на съзнанието му една тънка кора, която съмнението да гризе, но и тя скоро падна в плен на огъня, който го изгаряше. Тази нощ си струваше рисковете.
— Елате — подкани го тя и гласът й вече й се струваше съвсем чужд в собствените й уши. Тя го докосна по рамото. — Ваната ви вече е готова, господарю мой!
Като зашеметено животно Рурк се остави да го преведе в спалнята. Там едно масивно, тежко легло заемаше почти цялата стена, пламъкът на свещите в свещника на масата трептеше от лекия полъх на вятъра, който издуваше завесите на прозорците. Под големия свещник блещукаха чаши и кристални гарафи с многобройни напитки. Ефирно тънките платове в нежно бяло китно се увиваха около балдахина, изпънатите чаршафи и пухкавите възглавници чакаха подканящо.
Шана спря пред ваната. Факлата, която гореше до нея, даде възможност на цялата красота на тялото й да проблесне през одеждата й, очертавайки приказен силует. На Рурк, който бе напълно завладян от екзотично ухаещото присъствие на Шана, му се стори, че неспасяемо потъва в меките зелени очи, които тя беше вдигнала към него. И само силата на волята го възпираше да не се хвърли веднага върху й.
— Мисля, че бихте приели с радост една вана — промълви тя, — но ако имате друго намерение…
Погледът на Рурк бързо се плъзна из пространството, оглеждайки внимателно всеки ъгъл, където би могъл да се крие нападател, но никъде не видя достатъчно място за прикритие на такъв широкоплещест, тромав мъж като Питни. Завесите и прозорците бяха отворени, от джунглата навън се чуваха само обичайните нощни шумове, чуруликането на птици и от време на време проквакването на някоя жаба, жуженето на насекомите. Той отново закова поглед в Шана, която все още чакаше отговор.