— Този лукс сигурно ще притъпи съзнанието ми… — Той изу сандалите от краката си. — Но бих искал да му се насладя напълно, преди злощастието да ме връхлети.
Шана се усмихна нежно, а тънките й пръсти разкопчаха колана на панталона му.
— Вие все още не искате да ми се доверите.
— Само си спомням за последното ни рандеву в Англия — отвърна й той сухо. — И много се страхувам, че още едно прекъсване от подобно естество би могло да ме направи безполезен за всички жени на тази земя.
Шана прокара ръце по слабите му гърди, но продължаваше да го гледа в лицето, докато той хвърляше панталоните си в едно кресло.
— А сега във ваната, алчен мой драконе. И не пръскайте нахалос огъня си. Аз съм тук, защото искам да изпълня нашата сделка. Няма от какво да се страхувате вече.
Рурк се потопи в топлата вана и за един миг непривичният лукс му донесе успокоение. Шана нежно галеше раменете му и му подаде голяма чаша бренди. Рурк я изпи наведнъж и бе щастлив от непривичното парене в гърлото, което го поразсея. Шана взе от ръката му празната чаша, наля му отново и му я върна. Мека и бегла като кацването на пеперудка върху роза бе нейната целувка по устните му.
— По-добре е брендито да се пие на малки глътки, за да се насладиш изцяло на вкуса му, любими.
Рурк се облегна назад на високия ръб на ваната и затвори очи, остави се приятната топлина на водата да го обгърне. Може би от гледна точка на чистотата беше по-добре да се къпеш в река, но не бе така уютно и не действаше така отпускащо. Той отвори едното си око и сложи чашата с бренди настрана.
— И вие наистина искате да сте моя съпруга?
Тя кимна.
— За тази нощ.
— Тогава, жено, изтъркай ми гърба.
Той й подхвърли една гъба и се наведе напред в очакване. Ръцете на Шана бяха нежни, докато отриваше широкия му гръб с гъбата. Докато усещаше под пръстите си напрегнато-отпуснатата енергия, в съзнанието й нахлу представата за гъвкава котка. Със странно задоволство от непривичната дейност тя изми косата му, изсуши я, среса я. Масажира тила и раменете му, изтегли всичката умора, която се бе загнездила там. Рурк не можеше да си спомни някога да е изпитвал такова ощастливяващо чувство. Тогава тя прокара пръст по брадичката му, подраска с нокът по късата четина на брадата му, облегна главата му на ръба на ваната, взе в ръка нож и сапун и внимателно го избръсна.
— Добре ли го правя? — попита тя колебливо. — Имам толкова малко опит. Не знам как би могло да се направи по-добре.
Рурк вдигна поглед към очите й, които заблестяха с много нежност над него. Посегна към ръката й и я привлече към себе си, но тя отиде до отворения прозорец, облегна се на перваза и заигра с връзките на завесите. Той бе усетил в очите й бегъл поглед на объркване и се питаше каква ли нужда бе докарала тази недостъпна девойка тук. Със сигурност не принуда от негова страна, защото той много благоразумно се бе въздържал от всякакво действие, което би могло да възкреси по гърба му камшика или нещо по-лошо.
Междувременно Шана потисна една вълна униние, направи усилие да надмогне студенината, която се бе надигнала внезапно у нея. Когато бе срещнала погледа на Рурк, изведнъж й бе станало ясно, че неудържимо наближава мигът, заради който бе подготвила тази среща. Дали би се опитал да си отмъсти жестоко — или пък внимателно? Болка или наслада щеше да изпита в обятията му? Вече бе прекалено късно да избяга от безумието, което сама бе развихрила. Как само бе могла да повярва, че един роб, един мъж от колониите, който се бе показал като всичко друго, но не и като джентълмен, би могъл да прояви уважение към нейната женственост? Как само бе могла така лекомислено да се отдаде на мощта му?
Зад гърба й се чу шум от плискане на вода. Шана се извърна. Видя Рурк да излиза от ваната. Беше твърде късно. Твърде късно!
Рурк, изправен във ваната, държащ кърпа в ръка, улови погледа на Шана и все още голия страх в очите й, преди да е успяла да промени израза на лицето си. Значи все пак измама? — запита се той. Да избяга ли искаше? Или искаше да извика за помощ? Рурк се спря. В този миг изцяло зависеше от нея.
Шана отмести поглед от ужасяващата гледка на един съвършено гол мъж и отиде до леглото. Докато се търкаше с кърпата, Рурк я гледаше със съмнение. После се приближи до нея. Тя отбягваше погледите му, вкопчила треперещите си ръце една в друга. Изведнъж бе станала съвсем малко момиченце с чудесно разцъфнало тяло на жена. Бе необходимо цялото усилие на волята й, за да изрече няколко думи, и въпреки това гласът й прозвуча все още тънък и слаб:
— Рурк, бях решила да приключа с това, да изпълня най-сетне сделката. Знам, че имате всичките основания да ме мразите. И въпреки това ви моля, Рурк — долната й устна потрепваше, а очите й плуваха в сълзи, — моля, не ми причинявайте болка.