Рурк избърса с пръст една сълза, която бавно се стичаше по бузата й.
— Вие треперите, любима.
Той се извърна и захвърли кърпата в един ъгъл. Шана потрепера, опита да се въоръжи срещу нападение. Но вместо да бъде изнасилена, тя се почувства изложена на присмех.
— Наистина ли ме смятате за чудовище, мадам? За дракон, който иска да ви разкъса в постелята? Ах, бедна Шана — унесено в мечти момиченце, това сте вие! Часът на любовта не е час, в който се взима, а час, в който се дава, в който се споделя. Вие ми подарявате тази нощ, както аз ви дадох името си, по собствено желание. Но ви предупреждавам, че сега бихте могла да откриете нещо, което да ви обвърже по-силно от всичко друго в живота!
Какво имаше предвид с това? Дете? Ликът на Шана помръкна от уплаха, тя се извърна от него. Това бе мисъл, която не я бе занимавала. Но какво щеше да стане, ако…
С безкрайна нежност Рурк я обгърна с ръце. Бузите му я погалиха по косата, пробудиха аромата на червен жасмин и бадемов цвят, който дремеше там, а сетивата му се омаяха от него. Рурк знаеше, че ако не иска страхът да развали този миг, трябва да е много внимателен. Междувременно Шана си повтаряше непрекъснато като в литания, че той ще й бъде съпруг само за тази нощ, една само нощ, и че щом се зазори, всичко ще е свършено веднъж завинаги, тогава ще е най-сетне независима от него за вечни времена, и с това непрекъснато повтаряно заклинание тя най-сетне наистина успя да притъпи страха си, да приспи напрежението и съпротивата дълбоко в себе си. Тя повдигна тежките златни коси, поднесе му рамото си и неговите пръсти се заеха несръчно с копринената връзка на наметката й, докато тя, лишена от всякаква опора, се свлече на пода. Като бляскава перла в ложе от топла глина се открояваше бялата й плът на неговата почерняла от слънцето кожа и ръцете му отново я притиснаха. Шана усети твърдата, дръзка мъжественост, която напираше към нея, очите й се затвориха, когато жарките му устни прокараха пареща следа по шията и рамото й. Ръцете, които я галеха нежно, постепенно събудиха от вечен сън една непозната треска, плъзнаха се по гърдите й, по корема и топлият прилив на възбудата се надигна в нея. Тя бе ту студена, ту жарка, трепереше цялата, сетивата й се впуснаха в опияняващ танц, тя тихо въздъхна, отпускайки къдравата си глава на рамото му, а косата й се разпиля по него. Повдигна лицето си нагоре, тръпнещата й уста омекна и се открехна, когато устните му я завладяха. Той я обърна към себе си, те се топяха като желязо в огъня, целувките им ставаха все по-диви и яростни, езиците им се впиваха един в друг като мечове при дуел, бореха се с алчно нетърпение един срещу друг като в битка за оцеляване. Ръката му се промъкна надолу по гърба й, притисна плътно ханша й. Страстно желание разяждаше плътта му и огънят, който изгаряше слабините му, заплашваше да взриви и без това разпадащата се стена на неговото самообладание.
Рурк положи едното си коляно на леглото, притегли Шана със себе си, секунди по-късно те се олюляха и се озоваха в постелята. Устата му, отворена, гореща и влажна, обгори гърдите й, скоро белите му зъби се впиха в заоблените й хълбоци, в копринената кожа на корема й. Шана затвори очи и се извиваше задъхана под неговите милувки. Рурк се отпусна върху тялото й, разтвори бедрата й, проникна надълбоко в нея. Шана се надигна, посрещайки твърдия тласък, сетивата й, душата й, цялата й същност приветстваха това ново, неописуемо чувство, което продължаваше да нараства у нея с пулсиращото трепкане и придърпване, насладата нарасна до такива размери, че при всеки удар на сърцето си тя се чудеше дали ще доживее до следващия. И едно приказно, магично, огромно, набъбващо разпукване на топяща омая я караше да потрепва срещу му в дива страст, равна на неговата. Конвулсивната, ослепителна светкавица на екстаза искаше да ги слее в безкрайните секунди на насладата. Тя все още се бе вкопчила здраво в него, сякаш за да го въвлече целия в себе си, след това усети неукротимите удари на сърцето му по голата си гръд и чу отново горещото му задъхано дишане в ухото си.
Времето, изглежда, бе спряло пред бездната на вечността, докато Рурк не повдигна глава. Шана лежеше е широко разтворени, търсещи очи всред възглавниците. Израз на безкрайна почуда бе отпечатан на лицето й. Очите му я бяха обгърнали с нежност, когато той промълви:
— Беше ли ви минавало през ума, че един дракон би могъл да ви люби така, сърце мое?
Нежно и влюбено устата му се притисна към устните й, тя го целуна горещо и бързо в отговор и после въздъхна: