— Ах, драконе мой, Рурк, мой див като животно съпруже, искахте сметката ви да се изплати до последното пени, но в никакъв случай не бяхте единственият, на когото бе върнато всичко.
Рурк приглади разрошената й коса, устата му пропълзя по стройната колона на шията й, всмука екзотичния аромат на тялото й, който до такава степен бе част от самата нея, онова омайно благоухание, което не го бе напускало нито за един миг от будния му живот, нито за един миг в сънищата му, откакто го бе усетил за първи път в килията си.
— Съжалявате ли, скъпа моя? — попита той с пресъхнали устни.
Шана поклати глава. От всички угризения на съвестта, които бе изпитвала предварително, от болката поради вината, която — както бе мислила — трябваше сега да я разяжда, нямаше и следа. Много по-притесняващо бе странното чувство, че с пълно право лежи в тези обятия, сякаш там й беше мястото, както на морето при пясъка или на дървото при земята. Да, това чувство на удовлетвореност я безпокоеше много повече, отколкото би могло да я обезпокои някакво чувство за вина.
Шана съзнателно отклони мислите си в друга посока. Бе постигнала това душевно равновесие само защото бе изпълнила думата си, нищо повече. Тя сключи ръце около врата му, засмя се тихо, нежно захапа възглавничката на ухото му, погали го с език.
— Желанието ви за справедливост удовлетворено ли е най-сетне, милорд?
Рурк я целуваше с полуотворени устни по устата.
— Напълно, момичето ми. За мъчителните нощи, в които лежах буден, мислейки за вас, за мъките, на които бях подложен, знаейки, че сте наблизо и че не мога да ви видя. И че не можех да ви докосна — за всичко това сега ми бе разрешено да се насладя на розата. Но мисля, че сравнението би трябвало да звучи другояче. По-скоро е лотос, който крие дълбоко в себе си семе, което те прави зависим за цял живот, ако опиташ от него. Нощта още не е отминала, Шана.
Тя нежно прокара ръка по твърдите линии на лицето му, омекоти ги.
— За тази нощ — прошепна тя — съм ваша съпруга.
Тя притегли ръката му към устните си и дълго целува твърдите кафяви кокалчета. С дяволита усмивка показа малките си бели зъби и после ги притисна към дланите му.
— През всичките часове, в които ме измъчвахте, мой драконе Рурк, виждах смел рицар, който бързаше да ме спаси. Докато вие се погаврихте тук с тази изпаднала в отчаяние девица.
— Значи все още виждате в мен ужасния дракон от вашите сънища, мадам? Вашият сребърен рицар няма ли все пак да дойде, за да ме срази? Но кажете честно, мадам, наистина ли се чувствате поругана? Или само ми се сърдите за това, че посмях да се отнеса към вас като към жена, а не като към навирила нос статуя на някой пиедестал, като към девствена кралица, която ръката на смъртен няма право да докосне.
В очите на Шана проблесна лукаво огънче.
— Значи най-сетне признавате, че съм жена, мистър Бошан?
— Вие действително сте жена. Жена, създадена за любов и за мъж, а не за мечти по рицари, дракони и девици в притеснено положение. Но щом аз ще съм вашият дракон, то на вашия рицар в бляскави доспехи няма да му е никак лесно, ако иска да победи.
— Заплашвате ли ме, ужасни драконе?
— В никакъв случай, Шана, сърце мое — пошепна той нежно, — но и не вярвам в приказки.
Той се притисна към нея. Устните й се отвориха. Той я погълна, сякаш никога не би могъл да се насити на чистата й като роса сладост. Дъхът им се смеси, сля се в едно и сега Шана загуби и последната си опора в действителността, под дивата настойчивост на неговите предизвикателни целувки тя забрави всичко, бушуващият поток на страстта му я повлече към шеметни водовъртежи. Ръката му се спускаше все по-надолу, обхвана напращялата мекота на гърдите й, а устата му вече я следваше. Отново върху й се разби пенливата вълна на насладата, дъхът й пресекна, жарки целувки покриваха голото й тяло и когато от време на време отвореше очи, тя виждаше на блещукащата светлина как черната му коса проблясва върху нейната бяла като сатен кожа. Ясното морскозелено на очите й се бе превърнало в наситеното, опушеносиньо на тайнствени пещери.
Когато сърцата им затуптяха отново малко по-спокойно, Рурк се облегна на масивната част на балдахина, бухна възглавниците и притегли Шана към себе си. От бутилката на нощната масичка той наля в една чаша мадейра и й я подаде.
— Да пием от една чаша — каза той.
Шана положи ръка на гръдта му, за да намери опора в люшналия се свят, когато устните му намериха нейните и заиграха с тях.
Те опитаха от виното, пиеха от едно и също място и се целуваха, докато вкусът все още не бе изчезнал от устните им. Той я поглъщаше с очи, галеше я навсякъде. Ръката му дръзко се разхождаше по тялото й, милваше бедрата й, рисуваше странни фигури по ханша й. Пълните й, зрели гърди потреперваха под върховете на пръстите му.