Задържаният се изправи, плъзгайки се по стената, и си засенчи очите.
— Да те вземат дяволите, Хикс! — извика той. — Не можеш ли да ме оставиш на мира поне през нощта.
— Ставай, псе такова!
Хикс искаше да го удари с тоягата си, но задържаният и така се подчини. Надзирателят незабавно се отдръпна няколко крачки назад.
Шана притаи дъх, защото сега мършавата фигура започна да се надига — той се изпъна и протегна, изправен, стърчеше повече от цяла глава над надзирателя. Сега Шана видя колко широки бяха раменете му и колко бе окосмена — под откритата риза — гръдта му, която се вталяваше надолу към плоския корем и тесния ханш.
— Имаш посещение от дама! — Гласът на Хикс вече далеч не бе така нагъл. — И ако ти хрумне да й причиниш зло — предупреждавам те!
Задържаният се помъчи да проникне с поглед през тъмнината зад фенера.
— Дама! Какви глупости дърдориш, Хикс! Или това е някакво по-изтънчено изтезание?
Гласът, мек и дълбок, звучеше приятно в ушите на Шана, интонацията бе правилна и плавна, далеч не така небрежна и нескопосана, както често можеше да се чуе в Англия. Мъжът бил от колониите, каза Хикс, значи от Америка. Но в думите му се усещаше и нещо друго — весел присмех, който сякаш наказваше с презрение стените на затвора.
Шана все още стоеше в сянката и внимателно изследваше този мъж, който се наричаше Рурк Бошан. Дрехите му бяха също така парцаливи, както и завивката, на някои места придържани само от връзките. Панталоните му бяха разкъсани на едно място почти до талията, груба кръпка само в общи линии покриваше хълбока. Една ленена риза, която някога явно е била снежнобяла, сега естествено бе изпръскана с мръсотия, висеше на парцали от раменете и под нея се показваха мършави ребра, по които обаче, въпреки всички лишения, се очертаваха напрегнати и стегнати мускули. Неравномерно дълга и разбъркана бе косата му — но в очите му се виждаше, че е нащрек и се опитва да види силуета на Шана в тъмното. Тъй като това не му се удаде, той се наведе напред. И отново в думите му прозвуча ирония.
— Трябва да ви помоля да ме извините, дълбоко уважаема лейди, защото моята квартира едва ли може да ви предложи нещо ценно. Ако ме бяха предизвестили за вашето посещение, най-почтително и с удоволствие щях да поукрася малко помещението тук, което наричам свое. Но за съжаление — той посочи, усмихвайки се, пространството около себе си — тук няма какво да се украсява.
— Дръж си проклетия език зад зъбите! — прекъсна го ревностно Хикс. — Милейди има да ти предложи една сделка. Изисквам уважение. Иначе…
Той плесна тоягата в откритата си длан, за да намекне какво може да се очаква в противен случай и при това се усмихваше, защото отново се мислеше за много хитър.
Осъденият повдигна едната си вежда и се втренчи така в Хикс, че Хикс се почувства зле в кожата си и се сгърчи.
Междувременно Шана се бе окопитила. Всичко минаваше така гладко, сякаш цял живот бе живяла заради този час. Тя си възвърна самоувереността и с прелестни плавни движения пристъпи в светлината на фенера.
— Няма причина да измъчвате човека, мистър Хикс — укори го нежно Шана.
С несигурния си, сладък като мед гласец Шана привлече вниманието на задържания изцяло върху себе си. Тя бавно пристъпваше около него и го оглеждаше от глава до пети от всички страни, сякаш трябваше да прецени стойността на животно с добър произход. Бошан проследи обиколките на Шана с развеселен поглед, извиращ от кехлибарените му, изпръскани със златни точици очи. Макар дългата черна пелерина и широката й рокля напълно да прикриваха Шана и да не даваха никакво указание за възрастта или фигурата й, фантазията му рисуваше цял куп налудничави образи.
— Чух да се говори — каза той и скръсти ръце на гърдите си, — че някои аристократични вдовици в дворцовите среди били обхванати от своеобразна похот. Наистина досега все още нямам доказателство, че под този куп дрехи наистина се крие жена. Извинете, златна лейди, вече е късно, а и сънят все още не е освободил духа ми. Но дори от това да зависеше животът ми — не бих могъл да отгатна каква е целта на посещението ви.