Погледите на Шана, разбира се, не бяха така любопитни. Пръстите й шареха по линията, която разделяше бялата от почернялата на слънцето кожа. Рурк примираше, щом тя прокарваше пръст по тънката окосмена линия, която водеше оттам надолу — и нажежените въглени на сладострастието лумваха отново, докато пламъците им се стовареха върху им.
После те поспаха малко и двамата — дълбок, несмущаван от никакви кошмари сън. Шана вече не сънуваше неща, които не можеше да е преживяла. Рурк вече нямаше кошмари за неща, които не биваше да изживява.
По някое време Шана се събуди и безмълвно заоглежда мъжа, за когото някъде пишеше, че й е съпруг. Рурк лежеше по гръб, едната ръка на хълбока, другата простряна надалеч, а гърдите му се повдигаха и снишаваха в такт с равномерното му дишане. Шана не можа да устои на изкушението, ръката й се плъзна в къдравия гъсталак на гърдите му, погали къдриците му и после, като дете, изправено пред някакво чудо, опозна мършавите му ребра, твърдите мускули по хълбоците му. И изведнъж усети пръст на брадичката си, Рурк повдигна лицето й, докато погледът й потъна изцяло в очите му. Нямаше никаква усмивка, само жар с необичайна мощ. Шана се учуди на самата себе си колко безрезервно се оставяше да я вземат, защото тя отново дойде при него, притисна се към него, отговори на страстта със сладострастие, на сладострастието със страст и в този дяволски кръг й се зави свят от щастие. Тя въздъхна, когато устните му най-сетне достигнаха гръдта й, притисна главата му към себе си и се заизвива така, че гърдите й да го милват, възбуди го, докато той не полуотвори устни. Тогава ръцете му се пъхнаха под хълбоците й, повдигнаха ги към тялото му, докато вече нищо не можеше да ги раздели.
По-късно, много по-късно тя лежеше върху гърдите му. Бузата й бе на шията му. Така в гледащите на изток прозорци двамата видяха заедно първия розов лъч на младия ден да се изкачва по хоризонта. С въздишка на неохота Шана се изправи. Рурк мълчаливо я гледаше как се вмъква в дрехата си. Тогава тя се облегна на рамката на вратата и погледна назад към него.
— Следователно договорът вече е изпълнен — промълви тя. Каза го така тихо, че Рурк едва я чу.
Внезапно Шана се обърна и избяга. Рурк прехвърли дългите си крака през леглото, седеше така и се вслушваше в стъпките й, които бързо се отдалечаваха по дървената тераса. Тогава гласът му почти недоловимо проряза тишината.
— Да, Шана, любов моя, сделката е изпълнена. Но какво ще стане с обета, който си дадохме?
Шана отново си възвърна лъчистата, весела същност, макар през нощта почти да не бе спала. Чувстваше се така, сякаш се бе освободила от някакъв тежък товар, и съвсем сериозно си втълпи, че чудото бе предизвикано от изпълнението на обещанията й и възстановяване на равновесието в нейния свят. Рурк вече нищо не можеше да изисква от нея, независимо от това как умее да извърта аргументите. Бе понесла своята част. Завинаги. Сега беше свободна. Беше хубаво интермецо, но сега бе вече минало. Най-сетне можеше отново да мисли за по-важни неща.
През този изпълнен с работа ден тя действително забрави Рурк. Беше ведра, необременена от нищо, прилежна. Следобед Орлан Трейхърн трябваше да изглади дребни спорове между хората си. Следваше обиколка на складовете, а докладите на управителите трябваше да бъдат записани. Шана му бе от помощ като секретарка и съветник. Реколтата бе богата, бутилките ром се извисяваха, складирани и готови за транспортиране по море. Бали суров коноп от съседните острови пълнеха друга част от складовете. Освен тях имаше и индиго, чието синьо багрило се ценеше при оцветяване на платове, както и голям избор от тютюн, памук и други суровини, които бяха спешно необходими на манифактурите в Англия.
Късно вечерта Шана хапна с баща си. Скоро тя се оттегли в покоите си. Облекчената през нощта съвест и проявеното през деня усърдие й помогнаха да се отдаде бързо на спокоен сън. Следващият ден протече по сходен начин и в бързата смяна на ежедневните събития много скоро нощта на капитулацията потъна в забрава.
Петият ден зазори като всички останали, но скоро се заоблачи поради паднали мъгли и капризните ветрове. Шана придружаваше баща си на една обиколка из работните обекти по хълмовете. Тогава Трейхърн реши да предприеме непредвидено отклонение до новата преса за захарна тръстика, за да се увери сам как върви работата по съоръжението.
Колкото повече се приближаваха, толкова повече въздухът вибрираше от някакъв невъобразим шум. Почти всяка минута можеше да се чуе едно тъпо бучене, но едва след като отминаха и последния завой, видяха причината за странните процеси. Впрегнати мулета дърпаха с въжета един огромен каменен къс нагоре, който, освободен от опора, се сгромолясваше върху кръгли дървени трупи и ги набиваше като стрели надълбоко в земята.