Трейхърн спря ландото и с почтителен ужас проследи процеса. Начинът на действие бе наистина изумително прост, но беше нужна една мъдра глава, за да го осъществи. Шана би могла да назове по име собственика на тази глава още преди старшият да го бе довел. Рурк се приближи към колата от страната на Трейхърн да даде обяснение на господаря на острова и му разясни, че след това тези стълбове ще носят тежестта на огромните мелнични камъни, които ще изстискват сока от събраната захарна тръстика.
— Само ковачът трябва да побърза да изготви желязната част, както му каза мистър Рурк — каза старшият и посочи с шапката си към работилницата. — Ако се справи навреме, съоръжението ще е готово за новата реколта.
Трейхърн слушаше внимателно обясненията на старшия, но Шана изведнъж се улови, че бе потънала дълбоко в очите на Рурк. Около устните му играеше тънка усмивка, усмивка пълна с познание, но без никаква заплаха, подигравка или ирония. Само една съвсем обикновена усмивка, която обаче силно развълнува Шана. Тя кимна съвсем кратко за поздрав, обърна се и се надяваше да е била достатъчно нелюбезна. Трейхърн зададе някакъв въпрос, но отговорът на Рурк й убягна.
Малко по-късно те вече бяха поели обратния път към селото и още по-нататък към господарския дом, и докато стане време за вечеря, Шана вече бе изтласкала тази случка на заден план. Питни правеше компания на бащата и дъщерята и когато двамата мъже започнаха партия шах, Шана се оттегли в стаята си.
Както обикновено напоследък, чувството, че ползотворно е прекарала деня си, бързо я възнагради със здрав сън. Полунощ бе вече отминала, когато Шана внезапно се пробуди. По листата навън трополеше силен дъжд, ниски облаци бяха направили нощта необичайно тъмна и тежка. И изведнъж тя разбра какво я бе събудило. Бе усетила плътно до себе си горещината на едно тяло, топли устни бяха разтворили нейните, силни ръце я бяха обгърнали в здрава прегръдка. Имаше още и едно докосване на ръка до гръдта й, нежна милувка по бедрата й и — силния, горещ удар на мъж помежду им.
Изключително объркващо обаче бе трайното усещане за наслада, което сега тъкмо прииждаше в нейното тяло. С какво ли я бе омагьосал Рурк така, че тъй силно й се искаше отново да се слее с него? Беше сама в покоите си, но знаеше със сигурност, че ако той беше сега тук при нея, тя щеше да му се отдаде, не, щеше да се вкопчи в него, щеше да го моли, да го умолява да й даде това, за което копнееше. Никога не се беше чувствала толкова жена, както в тези часове, когато бе играла ролята на негова съпруга. И дори сега, в леглото си, в нейните тъмни покои, тя се дивеше озадачено, че не изпитва никакъв срам, никаква вина, че не се проклинаше за онази нощ — нито за тази, в която си мечтаеше той да е при нея. Опияняващият спомен за неговата любовна игра бе зрял вътре в нея тихо и незабележимо, като вино в бъчва, и сега бе още по-зашеметяващ.
— Но той е само един мъж като всеки друг! — промълви тя в нощта. — Той не притежава нищо, което да нямат и другите. Ще си намеря съпруг и ще изживея с него същото.
Безлики редици от обожатели, които с антипатия бе отхвърляла, изникваха сега пред нея, правеха напразни опити да произведат искра в сърцето й — и тогава сред тях се възправи един — със загорял от слънцето лик, кехлибарени очи и иронична, но пълна с обич усмивка и сърцето й заподскача, а вкус на дива сладост се надигна в нея.
Но защо точно този мъж от колониите трябва да възбужда душата, тялото и съзнанието ми! — просъска тя в абаносово черната сянка и се ядоса на самата себе си, че го бе допуснала отново в себе си.
Но ще му се противопоставя. Сделката е изпълнена! Между нас няма да има нищо повече!
Но макар и да си повтаряше непрекъснато тези думи, тя не можа да се убеди. Когато заспа отново, дрямката й вече бе далеч по-неспокойна.
На следващата сутрин Шана слезе късно в трапезарията и по приборите, които стояха пред баща й на масата, тя позна, че е имал на закуска двама гости. Трейхърн поздрави дъщеря си, но, изглежда, бързаше да приключи със закуската си.
— Днес няма нужда да идвате с мен — обясни й той, докато отпиваше от черното си кафе.
Шана не каза нищо. Тя само гледаше през масата и видя до един от употребените прибори порцеланова купичка с пепел от пура.
— Мистър Рурк пак е бил тук — отбеляза тя.