— Да — изпръхтя Трейхърн, — но няма повод за притеснение, дъще. Той вече си отиде. Освен това — той избърса устата си с една голяма салфетка, изправи се, взе си от Милън бастуна и шапката — му обещах ново увеличение на заплатата и тъй като мисля, че ми е нужен подръка, му дадох да си избере една от къщите за гости. — Той се засмя с тайно задоволство. — Избра си най-добрата, последната зад дърветата. — Трейхърн отправи поглед към дъщеря си. — Като господарка на моя дом естествено ще се погрижите в къщата да може да се живее.
Шана бе втренчила поглед в баща си, опитваше се да открие някакъв скрит намек в думите му, но не намери такъв. Накрая кимна.
— Ще дам съответните нареждания на прислугата.
Трейхърн си сложи шапката с лек пристъп на раздразнение.
— Очаквам да не се сипят повече хули по адрес на този човек. Вашата антипатия е очевидна, но той за мен е от голямо значение. Дори се надявам, че ще мога да го уговоря да остане и след изтърпяване на наказанието си. Тази вечер ще се върна късно за вечеря.
Шана дълго гледа след баща си, но дълбоко в душата си тя виждаше Рурк, строен и загорял, в леглото. Той ще си ляга в леглото, което ние деляхме! Ще се къпе във ваната, в която му изтърках гърба. В съзнанието й нахлуха различни представи, всяка по-ярка от предишните, а накрая се появи балдахинът, като в онзи миг, когато погледът й попадна на него, а в нея вече прииждаше зрелият плод на насладата.
Приготвиха къщата и Рурк се настани в нея още същата вечер заедно със спартанската си екипировка. Той си напълни месинговата вана с издигаща пара вода, влезе в така приготвената вана и се остави да го обгърнат мечтите му — Шана в прозрачната си одежда, Шана, навеждаща се, шепнейки към него, Шана като дете до леглото, после гола, после виейки се в екстаз под тялото му.
По-късно Рурк обикаляше безспир помещенията, отваряше празните ракли и шкафове, прелистваше книгите, търсеше да се разсее, да намери успокоение за разстроените си сетива. Но не му се отдаваше, защото нищо на този свят, в което той вкопчваше мислите си, не му изглеждаше така обаятелно като Шана.
Сияйно утро изгряваше навън. Шана се събуди в обляната в слънце стая след неспокоен сън. Тъй като обикновено ставаше късно, Хергъс не й беше подръка и тя се помъчи сама да приведе в ред непокорното великолепие от къдрици. Изпусна една изпълнена с копнеж въздишка, докато си слагаше пред огледалото лек халат. Напусна стаята без определена цел, но краката й сякаш сами се насочиха надолу по стълбите. На половината път тя долови гласове на входната врата, Рурк жизнерадостно се шегуваше с портиера.
Шана забави крачка и се заслуша в предразполагащия тембър на дълбокия му глас.
— Милостивият господар ще се появи сигурно всеки момент, мистър Рурк — каза портиерът Джейсън. — Не бихте ли искали да влезете в трапезарията?
— Благодаря, Джейсън. Ще почакам в салона. И без това съм доста подранил.
— Мистър Трейхърн сигурно не би имал нищо против да се разположите удобно — каза Джейсън. — Всъщност той няма да ви остави да го чакате дълго, защото едва ли някой става по-рано от господаря. Той е работил здраво през целия си живот и не изглежда да се е отпуснал. Ако имате нужда от мен, мистър Рурк, аз ще съм отзад в къщата.
Шана се вслуша в отдалечаващите се стъпки на Джейсън, облегна се на перилата и надникна надолу в салона. Облечен както обикновено в бяла риза и къси панталони, Рурк стоеше пред портрета на Джорджиана Трейхърн — Шана се опитваше да отгатне мислите му. Шана и майка й много си приличаха, макар че Джорджиана навремето да не е имала така светла коса и очите й да са били малко по-меки. Сега нея, Шана, ли виждаше Рурк в масления портрет на майка й? Или като много други се наслаждаваше на картината просто като на произведение на изкуството?
Шана не съзнаваше да е причинила някакъв шум, но в краткия промеждутък от време, в който го бе наблюдавала, между нея и Рурк трябва да се бе случило нещо неразбираемо, защото той внезапно вдигна поглед и погледна нагоре към стълбата, сякаш знаеше, че ще я намери там. Шана се почувства уловена на местопрестъплението, вече бе прекалено късно за достойно отстъпление. Рурк се запъти с отмерена стъпка към най-долното стъпало, стъпи на него и я загледа с поглед, който тя усещаше навсякъде по тялото си.
— Добро утро, Рурк — каза тя и гласът й беше нежна милувка. — Ще останете ли за закуска?
— Ще слезете ли? — попита той, но въпросът му звучеше повече като молба.
Шана погледна към леката си одежда.
— Татко не би бил съгласен да се появя така неподходящо облечена на масата за закуска, когато и вие сте тук.