— Тогава се облечете — настоя Рурк. — Но елате. Ще дойдете ли?
Шана кимна мълчаливо в знак на съгласие и щастлива усмивка пробягна но лицето му. Той насочи поглед, пълен с желание, към сутрешния й халат. Шана не смееше да диша, така дръзко я обладаваха очите му.
В следния момент от вътрешността на къщата се чу гласът на Орлан Трейхърн, Шана се извърна бързо и се изкачи нагоре по стълбата.
— Говорим за сделки, дъще — изсумтя Орлан Трейхърн, когато малко по-късно Шана влезе в стаята за закуска, облечена във весел жълт кринолин и здраво пристегната с колан.
Рурк скочи и побърза да й дръпне стола. Шана по-благодари с любезна усмивка и когато Рурк отново зае мястото си, Орлан Трейхърн даде израз на очевидно лошото си настроение тази сутрин.
— Ах! Тези млади мъже! Само да се появи някоя симпатична кобилка и те вече си чупят вратовете.
Рурк набърчи чело и отбеляза:
— Сър, ако тя не ви беше дъщеря, не се съмнявам, че и вие също щяхте да си извивате врата за нея!
Шана отвърна сладко:
— Безкрайно ме ласкаете, мистър Рурк! — и добави, обърната към баща си: — От друга страна, тук рядко чувам похвали по мой адрес.
— Ха! — извика Трейхърн. — Ако и аз наливах масло в тоя огън, скоро целият остров щеше да е в пламъци. Но сега, уважаема дъще, трябва да си свършим работата.
— Но разбира се, татко — усмихна се тя, а очите й пламтяха закачливо. — За бога, та аз не искам да ви преча на работата.
— Но вие точно това правите през цялото време, по дяволите! — скара й се той.
Рурк скри злорадата си усмивка зад чаша чай, но само секунди по-късно бе в състояние да се обърне към господаря си със сериозно изражение.
— Сър, моля ви да повторите още веднъж последния си въпрос! Страхувам се, че изгубих нишката.
— Ето! — изпръхтя Трейхърн и обърна рамо, сякаш за да изключи Шана.
— Ще повторя още веднъж. Ставаше дума за мелницата. Достатъчно ли ще е голяма, за да поеме и реколтата от другите острови?
Рурк кимна и те обсъдиха подробностите по съоръжението. Милън сервира на Шана закуската и тя мълчаливо се зае с една купичка плодове в сметана, като тайно наблюдаваше Рурк с ъгълчето на очите си. Начинът, по който той говореше за неща, от които тя не разбираше нито дума, я омайваше и тя разбра какво така подкупваше баща й.
Вечерта, в салона, в разговора между бащата и дъщерята отново се спомена името на Рурк.
— Аз винаги съм бил по-скоро търговец, отколкото плантатор, Шана. Не е необходимо значи дълго да обяснявам, че ми е добре дошъл един човек, който може да ми дава съвети по отношение на реколтата и за мелницата. Откакто е на острова, мистър Рурк направи много, за да увеличи благосъстоянието ми. Когато един ден вече няма да ме има, ще усетите нужда от доверен помощник, който да може да ви съветва в тези неща. През повечето време вие не бяхте тук, а аз, като стар човек, вероятно няма да живея достатъчно дълго, за да ви науча на всичко, което е необходимо. Мистър Рурк е способен да ви помага на дело и със съвет и аз много се надявам, че ще му го позволите.
Шана се сви. Само това й липсваше още, Рурк да й стане съветник, и ако му се признаеше и правото да има мнение при подбора на нейните обожатели, тя би трябвало да прекара остатъка от дните си като вдовица. Тя въздъхна вътрешно, но, изглежда, и баща й беше забелязал въздишката й.
— Предложението ми не ви харесва — отбеляза той. — Но какво не ви се нрави в този мъж?
— Татко — Шана положи ръката си върху неговата и му се усмихна със съжаление. — Просто искам да остана господарка на съдбата си, а не да бъда привързана към този човек по някакъв начин.
Трейхърн отвори уста, но тя се наведе към него и положи с обич пръст на устните му. Шана се усмихна в отговор на сърдития му поглед и старият Трейхърн омекна.
— Татко — прошепна Шана, за да не буди у него никакви размисли. — Не искам да споря с вас, но нека не говорим повече за това.
Тя го целуна бегло по челото и излизайки, прошумоля с копринените си дрехи. Трейхърн още дълго седя в креслото си и мислеше как бе станало така, че аргументите му бяха отхвърлени, а той въпреки това не съжаляваше.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Ветровете, които слагат бели шапки на гребена на вълните, предвещаваха буря, когато слънцето потъна в морето и здрачът прогони деня. Нощта се спускаше с широкото си черно наметало. Шана хвърли последен, критичен поглед в огледалото. Нежни бръчици на лошо настроение помрачаваха ангелското й лице. Мисълта, че ще трябва цяла вечер да пръска хумор и чар за гостите на баща си, й разваляше настроението. Нищо не я радваше — нито дори безупречната й красота, подчертана царствено от потоци сатен с цвят на слонова кост. И изящните бижута не можаха да подобрят разваленото й настроение. Тя погледна отегчено към огледалото, докато камериерката Хергъс оправяше фините, обшити с перли гънки на дрехата. Роклята й бе така дълбоко изрязана по пълните й, бухнали извивки, че очевидно само невидима магия задържаше разкриването на пъпките на гърдите й с цвят на рози.