— Изглеждате великолепно — възторгваше се Хергъс, но още в същия момент промърмори с упрек: — Мистър Рурк ще трябва да се потруди да не му изпадат очите. А и баща ви ще е там, внимателен както винаги. Ах, горкият мистър Рурк! Ще накарате кръвта му да заври. Но и нали точно заради това избрахте тази рокля!
— Ах, Хергъс! Престанете най-сетне с тези проповеди! Във френските салони дамите се обличат още по-пестеливо и съвсем сигурно не съм облякла тази рокля, за да се харесам на мистър Рурк!
— Така ли, че за какво иначе? — бодна я Хергъс.
Шана опря ръце на хълбоците си.
— Хайде, Хергъс, изплюйте камъчето, достатъчно дълго го усуквахте, откакто ви помолих да заведете мистър Рурк до къщата. Излейте си най-после това, какво ви лежи на сърцето!
Хергъс кимна решително.
— Нали това правя! Още като дете ви носех на ръце, отгледах ви, а самата аз бях почти дете. Видях ви как израснахте и станахте най-красивата жена, която един мъж може да си представи. Минала съм с вас през какво ли не и взех вашата страна, когато баща ви искаше да ви принуди да се ожените за едно име, вместо за истински мъж. Но това, което не мога да разбера, е, че вие се прокрадвате като жалко моме през храстите, за да спите тайно с мистър Рурк. Посещавахте най-добрите училища, наслаждавахте се на най-добро внимание и грижи и ние всички искахме за вас само най-доброто и дори баща ви, макар че иначе е див козел. Та не виждате ли, че трябва да се ожените и да имате деца! О, да, аз разбирам много добре какво е любовта. И аз имах моя Джими, когато бях малка, бяхме и сгодени, но след това той трябваше да постъпи на един военен кораб на Негово Кралско Величество. После умряха родителите ми и аз трябваше да си потърся работа, за да имам какво да ям, и не видях никога повече моя Джими, макар от тогава вече да минаха десетилетия. А и мога да разбера защо взимате мистър Рурк, какъвто е хубавец и много по мъж от всички останали, които ви ухажват. Но въпреки всичко това, което правите, е нередно. И вие го знаете. Откажете се от него, преди баща ви да разбере и да ви ожени за някой треперещ лорд.
Шана изстена и закрачи из покоите си. Не можеше да се довери на камериерката си. Ако баща й разбереше всичко, би ги изгонил и двете, а специално нея като съзаклятница. Но укорите на Хергъс я дразнеха.
— Няма вече нито веднъж да спомена мистър Рурк — обясни Шана.
Камериерката следваше младата си господарка по петите и бе твърдо решена да я вразуми.
— А какво ще стане, ако забременеете? Обяснете ми само какво ще каже баща ви за това! Тогава сигурно ще нареди да кастрират мистър Рурк, а вие самата вече няма да имате право на глас. Да, тогава ще сте майката на неговото дете, но за това досега сигурно не сте и помисляли. Надявате се навярно, че семето му няма да прихване у вас. Ах, момиче, сама се правите на глупачка. Това е здрав мъж, а такъв ще ви насади най-доброто от себе си и тогава ще сте дебела като пъпеш и няма да имате мъж. Ако вече не се е случило! Но във всеки случай най-много ще пострада мистър Рурк, ако баща ви разбере! — Хергъс обхвана главата си с ръце, наведе я към скута си и мъчително изпъшка. — О, такъв позор! И при това току-що овдовяхте! Мъжът ви още не е изстинал в гроба, а вие вече спите с някакъв роб! Какъв позор!
— Стига вече! — изкрещя Шана. Тази жена нямаше ли да я остави на мира? — Няма да го виждам повече!
Хергъс притвори очи и погледна косо господарката си.
— Чувам ви да го казвате, но дали наистина това е вашата воля?
Шана кимна живо.
— Истина е. Никога вече няма да съм с него. Свърши се.
Хергъс се изправи доволна.
— Така е най-добре и за двама ви. Ще се ожените, а мъж, който се харесва на баща ви, и ще си родите малки, сладки дечица. И ще забравите за мистър Рурк.
Шана още дълго гледа втренчено след нея и след като тя бе затворила зад себе си вратата. И се попита дали наистина между тях с Рурк всичко беше свършено.
Голямата трапезария бе празнично украсена. Танцуващите светлини на свещите се отразяваха в кристалните полилеи, а както свещите, така и кристалите умножаваха светлината си в купите и порцелана, разположени на дългата маса. Венци от екзотични островни цветя разпръскваха благоухание, което, изглежда, се усилваше от лекото въздушно течение, нахлуващо през отворените врати и прозорци с обещание за скорошен дъжд. Господарят на острова отдавна бе свикнал да разглезва по време на пиршествата, които уреждаше в господарския дом, своите поданици с княжеска помпозност. Дори когато канеше само надзирателите със съпругите им, Орлан Трейхърн със сигурност би устроил прием като за аристократи със синя кръв.