Днес той бе поканил смесено общество: надзиратели, морски офицери с екипажите им, дори един роб. Когато човек сяда на трапезата на Трейхърн, никога не знае кой ще му е съсед по маса — дали херцог, или роб.
Роб като Джон Рурк.
Музиканти изпълняваха камерна музика и мелодията се носеше над шума от гласове. Гостите бяха облекли най-хубавите си празнични одежди. Испанските офицери блестяха в парадните си униформи, дамите искряха, облечени в кадифе, сатени и коприна. Имаше и някакъв непознат. На Шана, която го видя отначало само в гръб, той й напомни за Рурк. Но самият Рурк не се виждаше никъде. Може би, надяваше се Шана, той притежаваше достатъчно чувство за благоприличие, че да не присъства на празничната вечер.
Трейхърн пристъпи към Шана и й се усмихна, изпълнен с гордост.
— Ето ви най-сетне, мила моя! Но както винаги трябваше да чакам за най-хубавото в края.
Шана се засмя весело на този комплимент. После, докато Трейхърн я придружаваше през високото помещение, тя разтвори ветрилото пред устата си и пошепна:
— Татко, не казахте, че ще има и непознати. — Тя посочи през рамо непознатия. С него ще ядосам Рурк, плетеше интриги тя мислено. — Ще ми представите ли джентълмена, татко?
Трейхърн погледна дъщеря си малко странно, а Шана осъзна, че с влизането й в салона стана по-тихо. Всички очи се бяха насочили към нея. Мъжете й се възхищаваха повече или по-малко прикрито, а жените я гледаха с явна завист. Някои матрони се размислиха за дъщерите си, които изведнъж им сториха дървени и плоски, заоглеждаха ги угрижено и си мечтаеха по-бързо да се намери съпруг за тази заслепяваща всички Шана Бошан, така че мъжете отново да се обърнат към не толкова привлекателните жени.
Шана кимаше грациозно на всички страни, усмихваше се, поздравяваше и се обърна като домакиня към обаятелния непознат, за да го поздрави с добре дошъл.
— Рурк! — Името просто само й се изплъзна от устните, за един удар на сърцето на лицето й се изписа изумление, тя объркано си вееше с ветрилото. И отново усети съвсем ясно този неприкрит поглед по кожата си, който безсрамно я разсъбличаше от глава до пети. Рурк бе облечен в тъмносиньо, което подчертаваше височината на стройната му широкоплеща фигура. От маншетите му се подаваха връхчетата на снежнобяла риза върху силните му загорели ръце. Черните му копринени чорапи и фино изработените панталони подчертаваха колко са тесни хълбоците и колко са мускулести краката му.
— Мислех, че вече се познавате — каза Трейхърн и Шана ясно долови, че той истински се забавлява. И то за моя сметка, помисли Шана, но Рурк няма да се измъкне толкова лесно! Шана грейна в нова усмивка, пристъпи грациозно крачка напред и подаде благопристойно ръка.
— Наистина, мистър Рурк — каза тя, гласът й бе ясен и звънлив и тя реши просто да не се съобразява с лекото надигане на наслада, което я обзе, когато връхчетата на пръстите му поеха ръката й. — Изобщо не ви познах във вашата празнична премяна. Толкова съм свикнала с вашите къси панталони.
Рурк бляскаво се усмихна и демонстрира маниери на светски мъж. Той се поклони учтиво — хубавият крак, издаден напред според правилата — и притисна устни в ръката й, карайки я да усети за миг и езика му.
Шана затаи дъх и си дръпна ръката. Всички очи в салона бяха вперени в нея. Тя се изчерви, но се овладя с малко усилие, когато Трейхърн наближи с предупредителен поглед.
— Празничната ми премяна е подарък от господин баща ви, мадам Бошан — каза Рурк и гласът му сякаш погали името й като любимо притежание. За част от секундата погледът му потъна в пазвата й, Шана се почувства заклеймена. Тя разпери ветрило пред дълбокото си деколте и й се прииска да си бе облякла рокля, която да я предпазва по-добре.
Трейхърн говореше, като да изпитва болка, докато обясняваше на Шана случая с празничните дрехи на Рурк.
— Този човек така дълго се оправдаваше с бедността си, че накрая се видях готов да му платя един костюм. Тогава — но за жалост чак тогава — проверих сметките му. Ако този скъперник продължава така, един ден ще притежава целия остров.
Рурк се засмя.
— Просто е по-лесно да се спести една монета, отколкото да се намери друга на мястото на пропиляната.
— А аз си въобразявах, че разбирам от търговия, мистър Рурк — отвърна Трейхърн. — Рядко се случва някой да ме надмине. Може да се гордеете с това, че сте един от малцината.