— Извинете ме, сър — поде Рурк и Шана знаеше, че сега думите му бяха насочени изцяло към нея. — Трябва да ви поправя. Опасявам се, че съм единственият.
Шана помисли, че той с това едва ли не недвусмислено оповести, че ще остане единственият мъж в живота й.
— Разрешете, татко, трябва да се погрижа за другите гости.
Двамата мъже погледнаха след нея, всеки по своему обезпокоен.
— Вече не го разбирам това младо поколение — каза Трейхърн. — Страхувам се, че е неразумно.
Той спря един преминаващ прислужник и му нареди да донесе за него и за Рурк ром и битер.
Междувременно Шана се бе отдалечила колкото е възможно повече от Рурк. Тя се усмихна с благодарност, когато Милън й поднесе чаша чай и докато отпиваше от нея, се опита да събере моралните оръжия, които й бяха избити от ръката при първата схватка. Истинската битка обаче все още предстоеше, утешаваше се тя. Съзря мадам Дюпре със съпруга й, капитана. Двамата бъбреха оживено с няколко испански офицери. Е, добре, тогава да започна кампанията си оттук. Сега ще му покажа на този, че не може да прави с мен каквото си поиска.
— Ах, скъпа Фейма — усмихна се тя на капитанската съпруга. — Колко сте очарователна тази вечер както винаги!
Мадам Дюпре действително бе красавица. Беше необяснимо, че капитанът се заглеждаше по чужди жени, когато у дома го чакаше такова рядко бижу. Жан Дюпре създаваше впечатление, че е леко нервен. Пада му се, помисли си Шана.
— Шана! — поздрави я съпругата на капитана сияеща. — Вие сте отново безбожно красива!
— Много благодаря! — отвърна Шана на комплимента и кимна на испанските офицери, които гледаха само в нея.
— Ах, Шана! — въздъхна Фейма Дюпре. — Как скърбих с вас, като научих тъжната вест! Толкова млада и вече вдовица! Но елате, искам да ви представя тези джентълмени. Те с нетърпение очакват да се запознаят с вас!
Офицерите и капитанът им бяха очаровани от красотата на жените в Лос Камелос и й направиха ласкателни комплименти.
— Шана — поде Фейма в една пауза. — Кой е този мъж отсреща? Хубавият, който ти целуна ръка преди малко?
— Ах, този ли — Шана демонстрираше безразличие. — Това е мистър Рурк, роб е на баща ми.
— Какъв мъж! — възкликна Фейма, на което мъжът й повдигна вежди, — Роб, казвате?
— Да, малка моя — намеси се Жан Дюпре. — Докарахме го миналата година с декемврийския рейс. Купен от търга за длъжници, ако не греша.
— Но, Жан, погледнете само как е облечен! Той сигурно отдавна вече не е просто…
— Уи, шери — отвърна французинът и се подразни, че съпругата му намираше друг мъж за така обаятелен. Той не подозираше хитростта й, с която тя искаше само да разпали ревността му. Жан Дюпре отстрани от маншетите си несъществуващи прашинки. — Този роб си е спечелил благоволението на господаря на острова и, както се говори, дори с право. Бил даже образован и много опитен инженер. Разбира се, не трябва да се вярва на всичко, което говорят хората.
— Но все пак е странно, нали, Шана — мислеше Фейма на глас, — че един талантлив мъж може да е роб. Той е възхитителен!
Жан Дюпре се покашля и леко почервеня. Шана забеляза това с удоволствие и весело се присъедини към съзаклятието.
— Ах, да, Фейма — прошепна тя през ветрилото си достатъчно високо, че и Дюпре да може да я чуе. — Дори чух да се шушука, че си лягал съвършено гол.
Фейма пое шумно дъх:
— Какъв мъж!
Жан Дюпре се окашля и направи знак на един от прислугата, взе си нова чаша шампанско от табличката. Докато отпиваше от благородната напитка, той замислено заоглежда съпругата си. Сякаш изведнъж я видя в нова светлина и откри, че титлата „съпруга“ с нищо не накърнява прелестите й.
Примамливо прозвуча звънкият смях, който изскочи из устните на Шана и омагьоса съзнанието на всичките мъже около нея. Тя се представяше за весела и шармантна, но ограничаваше кокетирането си почти само върху испанските офицери, защото те скоро отново щяха да поемат на дълъг път и не съществуваше опасност от проява на нежелателно внимание!
Когато поднесоха вечерята, Шана забеляза успокоена, че мястото на Рурк е до баща й на другия край на масата, достатъчно далеч от нея. По-късно, когато Питни и Трейхърн седнаха в едно спокойно кътче да си довършат партията шах от предния ден, Шана бавно огледа гостите в един по-спокоен момент. Тя видя наблизо Ралстон, сам, както очевидно се чувстваше най-добре, а той й се усмихна хладно в отговор, когато забеляза погледа й. Шана отпи глътка мадейра — и тогава внезапно погледна в очите на Рурк. Той я гледаше втренчено между раменете на двама мъже, които дискутираха пред него, гледаше я с жаден поглед и тя осъзна, че той я бе наблюдавал от известно време. Отново се почувства почти разголена пред него и макар устните му да не проронваха нито дума, тя все пак чуваше неговите мисли, сякаш той ги бе изкрещял високо в залата.