Шана му обърна безцеремонно гръб и изпразни чашата си на един дъх. Въздухът в стаята стана изведнъж горещ и потискащ, тя се почувства леко опиянена, изведнъж й се стори, че прекалено много хора стоят твърде близо до нея, цялата й ведрост бе отлетяла. Шана почувства належащата потребност да остане поне за миг сама, дори и само за да се успокои. Златният поглед напряко през залата — и неприкритото послание, което той съдържаше — замаяха съзнанието й, тя усети в гърдите си неопределено желание и че нещо я боли в хълбоците, но мозъкът й — уплашен до смърт — все още не искаше да знае за безсрамните желания на плътта. Стори й се, че се вижда отстрани: красива жена, бледа, но недостъпна, проправяща си път през множеството — любезна тук, поздравяваща там — към един самотен ъгъл на верандата.
Проклето да е това копеле — прокле го тя наум, сви юмруци и се надвеси над перилата, вдишвайки дълбоко въздух. От хиляди посоки ме напада! Размажа го на едно място, а той вече се възправя отново на три места. Но той самият е просто един мъж! Един мъж! Само един мъж! В отчаянието си тя заудря по перилата.
След този изблик тя си възвърна малко самообладанието. Реши да се върне в салона и да се забавлява напук на Рурк. Нека си зяпа колкото иска!
Тя се обърна, направи първата крачка — и почти изпищя.
Рурк се бе облегнал небрежно на една колона на верандата и й се усмихваше.
— Изчезнете! — проплака Шана. — Оставете ме на мира!
Тя профуча покрай вратата и Джейсън, портиера — нагоре по стълбите и не се спря, докато не се намери на сигурно място в спалнята си.
Въздухът в стаята й беше горещ, дори и след като си бе свалила дрехите и бе облякла нещо по-леко, по устните й все още проблясваха перли пот. Когато седна в леглото, крайниците й трепереха. Дълбоко в нея упорстваше нещо, което не се оставяше да бъде прокудено. Тя знаеше какво й трябва, какво иска и какво пулсира между бедрата й чак до мозъка.
Нощта дойде странно тиха. Шумът в къщата изчезна с отпътуването на последните гости. Все по-потискащ й се струваше въздухът в стаята, стените заплашваха да се срутят върху й, размазвайки я. Тя се изправи отчаяно, духна свещта до леглото си и започна да обикаля из тъмнината, твърдо решена да мисли за всичко друго, но не и за Рурк. Но за какво?
Атила! Бърза като вятъра да отлети на неговия гръб. Но ето — едно пронизително изсвирване! Рурк! Шана ядно тръсна глава и опита с друга мисъл.
Морето! Да се оставиш да те носят вълните. Да се гмуркаш за редки риби. Мек топъл пясък под краката ти на плажа. Сянка на скалата: Рурк!
Собствената й маса за закуска. Обяд! Рурк! Рурк! Рурк!
Шана стоеше изправена в стаята, здраво стиснала очи, тя притисна юмруци към слепоочията си. Накъдето и да се обърнеше: Рурк! Само не тук. Не сега, в нейната спалня. Тук бе на сигурно място. Все още.
Тя излезе на терасата. Вятърът бе станал по-хладен, тежки облаци се промъкваха под луната. Широка ивица блестеше около сребърния диск — сигурен белег, че скоро ще вали. Облегната на перилата, тя се взираше надолу към парка, оглеждаше дърво след дърво, докато можа на несигурната светлина на луната да различи и сенките. Никъде нищо живо. Никъде сянката на мъж.
И изведнъж Шана се вцепени. Но какво правеше тя? Тя търсеше Рурк! Ярост се надигна в нея, толкова слабо владееше чувствата си. Сломена, тя се върна обратно в леглото, хвърли се в него, стисна здраво очи, опита се да се принуди да заспи. Но нищо не помагаше, бе отпила от най-сладкия нектар, познаваше изопнатата стегнатост на бедрата му, знаеше за силата му, когато я притискаше към себе си. Шана разтвори очи и осъзна, че лежи възбудена в леглото си с разтворени крака.
С едва потиснато стенание тя стана отново и си облече дълга пола и широка блуза, обичайното облекло на островитяните, прибра си косата под една пъстра кърпа. Дори и спалнята не бе сигурно убежище, трябваше да бяга. Тя се прехвърли през балкона и падна в меката трева. Студените, нежни стъбълца под босите й нозе събудиха у нея спомени от детството, когато бе скачала безгрижно из поляните. Тя напусна бавно господарската къща и погледна с въздишка към луната. Облаците се бяха сгъстили, вятърът се бе усилил, селската пола плющеше между бедрата й. Шана безцелно бродеше между дърветата, наслаждаваше се на тъмнината, която принадлежеше единствено на нея. В детските си години тя често се бе преобличала като селско момиченце и макар че нейният маскарад не би издържал един по-проницателен поглед, изглежда, никой не се интересуваше толкова от едно обикновено селско момиче. И сега по същия начин можеше отново да броди из парка на господарския дом както й харесва. Тя спираше тук-там, когато някое дърво или пътека събудеха у нея спомени. Едва когато се намери пред една веранда и видя през един прозорец да се процежда светлината на самотна лампа, тя осъзна, че бе поела по пътя, който съзнанието й в последно време извървяваше толкова често.