В тишината на къщата изведнъж голяма досада налегна Рурк. Борбата за благосклонността на Шана неочаквано му се стори толкова глупава, толкова безсмислена. Тя флиртуваше с всички мъже, само за него не искаше да знае. Изтощен от усилията през горещия ден и от множеството на празничната вечеря, той си бе легнал в леглото разсъблечен, но без да беше светнал още лампата, и се взираше в тъмнината. Очите му се затваряха, умората го завладяваше. Струваше му се, че се намира сред гъста пара и около него, недостъпно далеч, се движат пъстри фенери; една светеща шамандура просветна, но когато забърза към нея, той достигна до градина с висок зид, обляна в слънце и празна — с изключение на една-единствена дългостеблена роза със спираща дъха хубост. Но под неговия поглед стеблото се стопи в нищото, цветът безтегловно се зарея из бляскава мъгла. Тъмночервеното разцъфване изпълни сетивата му — след това отлитна, смалявайки се, губейки формата си, накрая останаха две устни, влажни и полуотворени, бледозелените смарагди, които се рееха над тях, се превърнаха в очи, морскозелени и магнетични, с дълбочина, която го мамеше… Рурк отвори очи и отново се завзира в тъмнината, разбуждайки се. Проклинайки розата, той запали една свещ до леглото си. Стана, обу си панталоните, твърдо решен да се разсее с работа и да не оставя повече да го измъчват игричките на Шана.
Той отиде в трапезарията, където лежаха недовършените планове, и седна на края на масата. В светлината на кандилото, което висеше на една верига от тавана, той се вгледа в пергаментите и скиците. Но Шана не се оставяше така лесно да бъде изтласкана от съзнанието му.
Рурк не можеше да се отърси от чувството, че в стаята има някой. Когато повдигна поглед, той всъщност не бе много учуден, че вижда на входа някаква сянка — безмълвна островитянка, която замечтано се бе облегнала на рамката на вратата.
Едва когато тя влезе в стаята с леки, плавни движения, светлината падна върху й. Рурк колебливо се изправи. После хвърли върху скиците перото, което все още държеше в ръка, и отиде безмълвно до шкафа. Наля чаша мадейра, подаде я на островитянката. Стоеше пред нея, не смееше да я докосне. И това ли беше сън, който щеше да се прекъсне, щом протегне към нея ръка?
Шана пое чашата с две ръце, поднесе я към устните си, а над ръба на чашата очите й потърсиха неговите. Тя отпусна объркано ръка, от устните й не излизаше ни дума, която да разруши магията. Рурк внимателно свали шала от главата й, златният прилив на косите се разля по нежните, тесни рамене на Шана. Рурк постави чашата й на масата и изгаси лампата. Устните й се отвориха с дълбоко стенание, когато раменете му я обгърнаха и я притиснаха към гърдите му. Тогава устните й приеха докосването на устата му. Ръцете й се сключиха около врата му. Една безкрайна секунда по-късно тя усети силната му ръка под коленете си, усети, че я вдига във въздуха, изгуби почва под краката си. Шана отпусна глава на рамото му.
Рурк бързо премина със сладкия си товар през помещенията, в сумрачната спалня той падна с Шана в леглото, без да я изпуска от прегръдката си. Шана простена при падането и тогава — облегната на лакти — тя учудено се вгледа в лицето му. Рурк я притегли към себе си и я целуна горещо по устните. Още веднъж Шана се освободи от прегръдката му и пак се взря в него с разширени детски очи. После бавно се отпусна върху му, зацелува го страстно и безкрайно, върховете на горещите й гърди оставяха пареща двойка следи по гръдта му, възбуждаха се от къдравите му косми. Тя усети ръката му на ханша си, но не усети как полата й се отдели от нея. Тя усети ръката му на връзките на блузата си, но не и как дрехата й се плъзна по раменете й. Тя пропълзя на колене като дива котка над него, възбуди го с една целувка, с едно срамежливо движение, с една въздишка на нетърпение, докато Рурк се претърколи отгоре й, погреба я под себе си. Тогава я облада с дива, гола необузданост, понесе я със себе си по ритмични спирали към зашеметяващи висини.
Рурк мъчително изплуваше от дълбините на съня, беше като събуждане от транс, защото за един кратък миг той се опасяваше, че е сънувал всичко това. Но тогава усети мекото й, топло тяло до себе си, преплетено във възглавниците. Споменът за нейната страст раздухваше огъня на сетивата му, мирисът й упойваше съзнанието му. Нежното й тяло се сгуши по-плътно в него, устните й търсеха тила му, очите й се усмихваха на неговите. Когато устните им намериха път едни към други и всяка целувка бе все по-сладка от предходните, ръката му обхвана раменете й, плътно притисна ханша й към себе си. Кожа отделяше кожата, но само за един кратък миг, после се сляха отново в едно, в горещината и останаха едно докато забравиха всичко наоколо си освен блаженството.