Светкавици пробягваха по абаносово черното небе, дъждовни капки чукаха по листата на дърветата в парка, заблуден полъх на вятъра довея в стаята свежия дъх на буря. И двамата бяха будни, но от почтителна плахост пред неземното блаженство, на което се наслаждаваха, те още дълго мълчаха.
— Трябва да те помоля за нещо — каза накрая Шана, все още сгушена в рамото му, — да си отидеш, преди татко да е разбрал за нас. Да заминеш надалеч. Завинаги. Хергъс се опасява от най-лошото.
Рурк се усмихна вътрешно.
— Просто така — трябва да си отида? Кълна се в честта си, тази жена е сляпа, иначе би забелязала, че сте ме омагьосали.
Шана помръдна глава, за да наблюдава трепкащата игра на светкавиците по кадифено черното небе. Странно, колко защитена се чувстваше в обятията на Рурк, докато бурята бушуваше в света отвъд прозореца. Още като малка винаги беше спала сама и при бури бе изживявала хиляди страхове. Не веднъж беше търсила убежище в спалнята на родителите си. Дори и сега, когато бурята върлуваше навън, а тя лежеше в успокояващите я ръце, Шапа не можеше да преодолее себе си и да напусне къщата.
— Останете до утрото — дишаше той в ухото й. — Дотогава бурята ще е отминала. Разрешете ми да ви подържа още няколко часа в обятията си.
Шана обърна лицето си към него, за да могат устните му да срещнат нейните. По-късно тя прошепна:
— Но и вие трябва да поспите! Какво ще стане утре? Трябва да работите!
— Не мислете за мен — пошепна той, а устата му стана по-настойчива. — Останете до утрото. Нали ще останете?
Под милувките му гласът й едва се чуваше. Ах, да, до утрото.
Бурята блъскаше в прозорците, те наблюдаваха, легнали един до друг, огнения танц по небето и как между бясно препускащите облаци се прокрадваха съвсем малки звездички. Часовникът удари четири и Рурк изведнъж се събуди напълно. Шана, плътно сгушена в него, бе потънала в дълбока дрямка. Нежно я събуди с целувки. Тя въздъхна сънена, обгърна с копринената си ръка врата му. Леко милваха устните му устата й, когато й пошепна:
— Нищо не ни помага, любима. Сега трябва да ви отнеса у дома.
В тъмното Рурк заопипва за кремъците, доби искра, запали една свещ. Стана, заобиколи леглото, събра разпилените й по пода дрехи. Шана срамежливо се покри с чаршафа, когато се изправи в леглото. Тя гледаше покрай него, когато той й подаде дрехите.
— Няма ли да си обуете поне панталона — укори го нежно тя със сведен поглед. — Изглеждате толкова гол, както сте се изправили така. Изглежда, нямате чувство за срам.
Рурк наблюдаваше зачервените й бузи. Дали някога щеше да се научи да разбира настроенията й? Но после все пак изпълни желанието й.
— Мадам, ако добре си спомняте — каза той, докато закопчаваше късите си панталони, — съществуват известни затруднения да се прави любов, когато си напълно облечен, поради това се опасявам, че ще трябва да привикнете да ме гледате така, както ме е създал бог. Освен това една невяста може да изисква само до време да се съобразяват с чувството й за свян.
Зелените й очи ставаха все по-големи и по-големи.
— Вие нали не мислите сериозно, че това може да продължи?
— И защо, мадам, би трябвало да мисля обратното?
Шана побърза да се облече, като при това не я беше грижа как движенията на голото й или полуголо тяло действаха на Рурк.
— Това, което се случи тази нощ — каза Шана, — просто се случи. То не бива да се повтаря заради мен, заради вас. Не можете ли да се примирите с това, че приключихме сделката си? И занапред ли ще трябва да играете ролята на похотливия шегобиец, който не може да бъде задоволен? Ако бяхте джентълмен…
— Значи толкова скоро сте готова да ме корите, сякаш съм ви причинил нещо противно — засмя се той. — Но вие не можете да ми припишете сериозно вината за това, което се случи тази нощ, мадам. Погледнете се само как стоите тук — чисто гола, прелъстителна — и имате очи да ме корите. Непостоянна жено! Искате да ме прелъстите и низвергнете — като всички други, които правехте на глупаци с копринения си поглед?