— Ооо — изфуча Шана и трескаво си занавлича дрехите. — Колко сте противен все пак!
— Наистина ли мислите така, мадам?
Рурк я прегърна, целуна косата й, бузите, устните, хвърли я отново на леглото, зацелува я навсякъде, където още не бе облечена, а тя всъщност никъде не беше истински облечена. Дъхът й секна и отново лумнаха огньовете на страстта у нея. Каква лудост беше това само!
— Твърде силно бие сърцето ви и показва, че думите ви лъжат! — засмя се Рурк. — Обещайте ми, че ще се видим после пак.
— Не може! Не искайте това от мен!
— Но аз все пак го искам!
— Не. Невъзможно е. Трябва да се връщам, Рурк. Оставете ме най-сетне да си ида. Оставете… — светът пред Шана се олюля като в червена мъгла, гласът й ставаше все по-слаб. — Моля… Рурк…
— Набили сте си в главата да ме измъчвате! — въздъхна той.
В продължение на една безкрайна секунда жадната му уста търсеше сладките й устни, тогава внезапно я остави, скочи от леглото. Устните на Шана още трепереха и почти колебливо се надигна и тя; от настойчивото й желание да си тръгне колкото може по-скоро не бе останало много. Те напуснаха с неохота къщата, а от време на време тя още усещаше ръката му по тялото си. Отправиха се по пътеката към господарската къща, беше все още почти напълно тъмно, но птиците се бяха събудили от наближаващото зазоряване, изпробваха гласовете си за празничната утринна увертюра и всичко това звучеше малко като първите звуци на флейти и обои. Под босите им крака тревата беше влажна и прохладна, а когато през дърветата полъхнеше вятър, листата се оросяваха с капки. Те вървяха в дълбоката сянка, докато достигнаха до просеката, и скоро се намериха под балкона на Шана.
— Сега ще е най-добре да се върнете обратно — промълви тя. — Ще се промъкна по стълбите.
Рурк погледна нагоре към верандата.
— Няма да е толкова трудно да ви помогна да се качите оттук, ако предпочитате да не заобикаляте.
Шана го погледна с недоверие.
— Лесно бих могла да си счупя врата.
— Имайте ми малко повече доверие, скъпа — засмя се Рурк. — Не сте толкова тежка. Един мой дъх ще ви изкачи до горе. — Той присви коляно. — Обърнете се с гръб, дайте ми ръце. Поставете крак на бедрото ми, седнете на рамото ми и вече сте изминали половината път до горе.
Шана колебливо изпълни нарежданията му и се учуди колко безпроблемно изреждаше всичко. Седнала на раменете му, тя се засмя в утринната тишина.
— Доста ви бива като верен слуга да ми помагате да се измъквам във всеки миг на нужда. Мисля, че все пак трябва да ви държа подръка.
Рурк закачливо я ощипа по задника, което изтръгна от Шана приглушен протестен вик. С едната си ръка той сега я пое отдолу, с другата подпря крака й и така я повдигна нагоре, докато тя успя да се хване за перилата. Още един тласък и тя се хвана за лозовите ластари и се прехвърли. Вече щастливо застанала на верандата, тя се наведе през перилата.
— Благодаря ви, сър Дракон — изрече тя тихо.
Рурк се засмя, направи поклон — на вашите услуги, мадам! — и с леката походка, която й напомняше винаги за див хищник, той се отдалечи бавно. Шана гледа след него, докато го изгуби от поглед. Тя се обърна с мъка, замечтани и бляскави бяха очите й. Разкопчавайки вече блузата си, тя влезе в спалнята. И се вкамени, когато от завесите се отдели една сянка.
— Колко сте права, той наистина е дракон! — чу тя един хаплив глас.
— Хергъс — изстена Шана и напразно се опитваше да укроти бесните удари на сърцето си. — Как ме изплашихте само! Какво правите тук по това време?
— Притеснявах се, знаейки как се страхувате от бури. Затова исках да поседя при вас, докато отмине, а като не ви намерих, останах от страх, че и баща ви би могъл да дойде, и вече бях готова да се вмъкна в леглото вместо вас, за да си помисли, че сте си у дома, както ви се полага да бъдете, ако все още имахте капка здрав разум.
Шана, разбира се, не бе настроена в момента да спори с нея, сега й се искаше само да си легне в леглото сама с мислите и спомените за последните няколко часа.
— Лягам си — оповести тя. — Ако искате — останете, ако не — си вървете, все ми е едно. Но във всеки случай си затваряйте устата. В този ранен утринен час нямам търпението да ви изслушам.
— Тогава си отивам — въздъхна Хергъс, дълбоко потисната. — Но няма да престана, докато не сложите край на тази глупост завинаги. Безсрамно е да спите с един мъж и да се оставяте да прави с вас каквото му хрумне, когато между вас не е произнесен дори обет. Ах, знаех си аз, че само нещастие ще донесе това, че останахте толкова млада вдовица, красива, каквато сте, и при това с гореща кръв. Вие с мистър Рурк сте от едно тесто, бухва ли бухва и нищо не може да го спре.