Шана се хвърли нацупено в леглото, гледаше с мрачен израз как Хергъс събира дрехите от пода и ги сгъва, за да ги прибере в шкафа. Когато камериерката най-сетне си излезе от стаята, без да каже дума, Шана се преобърна в леглото, намести се между копринените чаршафи и потъна в дълбок сън със силни ръце около тялото й и горещи устни върху нейните.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Дойде неделя и една малка църква на острова бе готова за служба — за всички, които още можеха да вярват. В семейство Трейхърн беше обичайно да се присъства на службата и така и в този празничен ден дългът на господаря на острова и дъщеря му ги отведе на проповед. Само едно нещо беше различно тази сутрин: на литургията присъстваше и Рурк, облечен в зелена коприна.
— О, мистър Рурк! — извика жизнерадостно господарят на острова, а Рурк се направи на учуден, че среща семейство Трейхърн. Шана намери присъствието му на духа за забележително. Рурк играеше така естествено, че всеки би си помислил, че тази среща е плод на чиста случайност. С изключение на Хергъс, естествено, която вървеше на няколко крачки след господаря и дъщеря му и незабавно разконспирира хитрия му план.
Рурк отвърна на поздрава на господаря на острова, след това прехвърли поглед към Шана и в продължение на няколко секунди се наслаждава на нейната хубост. Под широката периферия на шапката си тя му се усмихваше хладно.
— Как е възможно, мистър Рурк — изрече тя присмехулно, — да изглеждате всеки път все по-цивилизован? Не стига, че отскоро носите костюм, ами сега се оставяте да ви изненадат, че отивате на църква. Не мога да повярвам на очите си!
Рурк се усмихна.
— Не исках да изненадвам господин свещеника с оскъдното си парцаливо облекло. Трябва да ви кажа, че винаги съм проявявал дълбоко уважение към духовенството. Освен това изключително много държа на всяка дума и всеки обет, който се дава в църква.
Шана полупритвори очи, двоякият смисъл на думите му не й беше убягнал. Мерзавец, сега, когато бе изтърпяла изпълнението на неприятната сделка, той явно възнамеряваше да настоява за съпружеското си право. Нека си мисли каквото си ще, тя от своя страна имаше съвсем други намерения и никога и за нищо на света нямаше да се съгласи да играе покорната съпруга на един роб.
— Седнете при нас, мистър Рурк — подкани го Трейхърн, сякаш Шана не съществуваше, — мога да оценя честта.
Трейхърн мина пред Рурк и Шана със скрито задоволство на лице. В редовете, запазени за семейство Трейхърн, Шана седна до баща си и с голямо усилие гледаше безизразно право напред, за да избегне както усмивката на Рурк, така и укоризнените погледи на Хергъс.
Трейхърнови имаха два реда дървени столове с високи облегалки, плътно разположени един до друг, така че изкусно украсените с дърворезба облегалки за ръцете се допираха. Само около стола на Трейхърн имаше повече място, с оглед на неговото пълно тяло. Останалите столове и малките отпред бяха очевидно предназначени за съпруга на Шана и нейните деца. Шана по-скоро би се задушила, отколкото да каже на Рурк, че избраният от него стол всъщност е предназначен за нейния съпруг.
— Как можа да стане така, мистър Рурк — помита Шана със злорадо любопитство, — че не си намерихте съпруга в колониите? Има недостиг на жени ли?
— В никакъв случай, милейди — отвърна той. — Напротив. И жените там са красиви. Естествено нито една от тях не може да се мери с вас. Що се отнася до мен, работата не ми остави време да се огледам за съпруга. Моят баща много се тревожеше, че заради работата съм изоставил по-приятните неща в живота. Но в Англия едно симпатично младо създание плени съзнанието ми. И много се надявам, че един ден все пак ще съумея да я убедя, че съм подходящият съпруг!
Трейхърн посочи към столовете наоколо и изсумтя:
— Тук би имало достатъчно място за едно голямо семейство. Но за жалост вероятно няма да мога да видя скоро тези редици запълнени. Ако моята Шана някога си намери съпруг, това ще е истинско чудо!
— Татко — укори го Шана, — сигурно отегчаваме мистър Рурк. А той наистина ми изглежда много изтощен.
Господарят на острова хвърли един поглед към служителя си, Рурк прикри веселостта си зад една прозявка.
Тъкмо в подходящия момент влезе проповедникът, за да предотврати по-нататъшни изблици на ирония, Шана му благодари, изричайки наум една молитва. И въпреки това през цялата служба тя осъзнаваше с тялото си близостта на Рурк. Когато прозвуча арфата и паството надигна глас, дълбокият, плътен баритон на Рурк предизвика у нея примамлива възбуда. Тя вече не бе в състояние да пее, само имитираше думите с устни.