След обяда в господарската къща Шана изпита такава силна потребност да разсее тялото и духа си, че нареди да оседлаят жребеца й Атила. Пътят я заведе нагоре по хълма по онова землище, където се строеше бъдещата мелница за реколтата от захарна тръстика. Яздейки през селото покрай пристанището, тя бе срещнала Ралстон по неделните тихи улици, който бе размахал шапка за поздрав, но Шана съзнателно не му беше обърнала внимание и бе пришпорила коня си, така че, когато подкара Атила по тясната пътечка на хълма, тя вече бе забравила за тази среща.
Беше хубав ден, почти хладен, лек ветрец подухваше от време на време под полите на гълъбовосиния й костюм за езда и отвяваше някой рус кичур от лицето й. Атила стъпваше грациозно и понякога силно отмяташе глава назад, докато се изкачваше по пътеката. Шана бе опитна ездачка, но днес обръщаше малко внимание на нервността на коня си, която при всяка друга езда би я предупредила за невидима опасност. Изведнъж звънна звънче и тя чу шум в храстите край пътя — беше само една коза, която се бе отскубнала от колчето си и сега скочи на пътеката, преди да избяга. Но Атила изплашено се изправи на задните си крака, ритайки с предните във въздуха. Шана изпусна слисано юздите и с мъка се задържа на седлото. Атила, който се усети без юзди, направи огромен скок напред. В този момент се чу пронизително изсвирване. Изведнъж конят закова на място, така че зъбите на Шана изтракаха. Оттам нататък той послушно продължи на пътеката като нежно конче.
Жребецът се подчиняваше така само на един човек: на Рурк! Шана, която се бе вкопчила в гривата на Атила, се заоглежда на всички страни. Видя го върху наполовина иззиданата стена на мелницата, както винаги с късите панталони, на които великолепно се открояваше загорялото му на слънцето тяло. При вида на тези проклети изрязани панталони Шана едва не извика от ярост.
Рурк протегна ръка към юздите и ги завърза за един парапет. Той бе ядосан и това личеше от думите му.
— Ако трябва непременно да яздите това проклето животно, то внимавайте повече и не се унасяйте в мечти. На настроението ви може би би подхождал повече някой спокоен кон.
— Баща ми толкова коравосърдечен робовладелец ли е, че да трябва да се трепете и в неделя? — отвърна му тя също така ядно. — Какво търсите тук?
— Исках да погледна някои неща на спокойствие и без да ме притесняват работниците. — Ръцете му обхванаха талията й, той я повдигна от седлото и я спусна надолу, докато погледите им се срещнаха. — Преди да дойдете, сърце мое, денят ми изглеждаше пропилян.
Едва сега я пусна на земята. Наведе се към нея, за да я целуне. Но Шана свали шапката си и я постави помежду им.
— И по какъв начин, сър, ви спасих деня, моля? — попита тя хладно.
Тя закрачи пред него, хвърли шапката си върху седлото. Там, където ръката му я бе докоснала, кожата й пареше и тя все още усещаше ръцете му на талията си.
— Дойдох само за да видя как изглежда мелницата. Ако бях подозирала, че сте тук, щях да си потърся друго забавление.
Под тъмните мигли очите на Рурк горяха като кехлибарена жарава.
— Ах, Шана, вие страшно ме изкушавате!
Шана бързо притвори очи. Никога преди никой мъж не бе съумявал да я разтрепери така, дори не с думи, а само с поглед. Какво толкова имаше у този човек от колониите? Само трябваше да си спомни за любовните нощи с него и сетивата й вече се изпълваха с изтънчена възбуда, гърдите й жадуваха за неговите милувки, а хълбоците й се топяха от желание по изпепеляващата му страст.
— Ще ми покажете ли мелницата? — попита тя. — И ще запазите ли благоприличие?
— Ще ви покажа мелницата — усмихна се Рурк.
Те задушевно се разхождаха из строителната площадка, докато Рурк й обясняваше с прости изрази сложната машинария. Досега Шана се бе запознала само с начина на действие на малките мелници, които се караха с каруци до съответните полета. Тя гледаше с почтителна почуда нагоре към това огромно съоръжение, което изникваше тук, в тази защитена долина. Три гигантски мелнични камъка чакаха цели товари захарна тръстика, а една огромна бъчва бе готова да поеме сока. Две крила на постройката излизаха от валцувачката, едното съдържаше големи медни съдове, в които течният сироп щеше да се превръща в меласа, другото бе определено за съоръжението за ферментация и дестилация, от което щяха да потекат най-различни сортове ром — тъмен ром за корабите на Негово величество и бели сортове на радост на всяко празнично пиршество.
Тя слушаше доста разсеяно обясненията, като по-голямата част от вниманието си насочваше към мъжа Рурк. Тук, мислеше си тя, той бе в стихията си, професионализмът придаваше на думите му авторитет, поведението му внушаваше самочувствие и самоувереност. Той бе застанал на една греда, която бе широка точно колкото краката му, и безгрижно се движеше по нея, докато й обясняваше принципа на действие на отделните части на съоръжението. Шана имаше възможност да наблюдава Рурк от всички страни: отзад, когато се движеше пред нея по една тясна пътечка, отгоре, когато я сваляше от една стълба, отстрани, когато протегна ръка, за да й демонстрира съоръжението, отдолу, когато се изкачваше към една платформа високо над строителната площадка. Шана го следваше мълчаливо, впечатлена от справедливата му гордост по отношение на творението му. Мъж, който никога не прави нищо друго, освен най-доброто, мислеше си тя, който винаги всецяло се отдава на целта си и който не се оставя да бъде отклонен от нищо при преследването й. И тя се опита да си представи родителите, създавали такъв мъж, чиято ръка го е направлявала в живота. Тогава нежна усмивка я измъкна от задълбочения й размисъл.