— Страхувам се, че се впуснах в прекалено много подробности — усмихна се той, но в никакъв случай не язвително. — Но сега поне сте в състояние да отговорите на някой и друг въпрос по отношение на мелницата.
— И преди бях виждала вече части от нея и бях изслушала някои обяснения. Наистина е чудесно дело. — Тя се облегна на един стълб не само защото се нуждаеше от опора поради височината, но и защото със следващия си въпрос може би отваряше врата, която вероятно криеше призраците на загадъчното минало. — Но какво трябва да отговоря, когато хората ме питат за вас, Джон Рурк? Зная толкова малко за вас. Какво беше семейството ви? Тази сутрин споменахте баща си. Знае ли той за съдбата, която ви хвърли в Лондонския затвор?
— Надявам се, че не. И се моля на бога никога да не разбере. — Погледът му се отправи в далечината. — Ако някога до него достигнат слухове, ако трябва да приеме, че съм мъртъв — това сигурно ще надхвърли силите му. Да даде бог да мога да му го спестя.
— А майка ви? — задълба още повече Шана. — Имате ли братя? Сестри? Никога не сте говорили за това.
В ъгълчетата на устните му се оформи иронична усмивка.
— Как би могло да ми хрумне да се хваля със семейството си, което според вас би могло да се състои само от тъпи хора, хванати от гората из колониите, американски пионери…
Шана преглътна остротата и изгуби надежда да научи нещо повече. Тя гледаше замечтано към зелените хълмове, които обграждаха долината с мелницата. Сини изпарения висяха над върховете им, облаци се издуваха по небето, сякаш ветровете ги напомпваха, за да изпразнят след това в дива буря цялата засмукана сила. Морски орли кръжаха в огромна дъга, оставяха се на силните течения да ги издигат до шеметни висини, за да се спускат секунди по-късно с прибрани криле от другата страна на хълма.
С весел смях Шана се опита да отклони вниманието на Рурк към странната игра на птиците, които сякаш яздеха вълните на океана, но неговите очи отдавна вече бяха подхванали своя игра с тялото й.
— Очите ви издават пътя на вашите мисли — обвини го Шана безцеремонно. — Не подобава да се втренчвате така безсрамно и освен това съвсем безогледно е, когато го правите в църква.
— Но аз ви се възхищавам — усмихна се той и очите му пламнаха. — Вие просто бяхте най-красивата жена в църквата и като всички останали мъже аз само отдадох дължимото на вашите прелести.
— Вие сте по-нагъл от останалите — скара му се тя, — когато ме гледате, се чувствам изнасилена.
— Много добре четете чужди мисли, мадам. Понякога във въображението си дори ви държа гола в обятията си.
— Вие сте долен мерзавец, отвратителен похотливец — изкрещя тя и бузите й поаленяха. — Като си помисля какво може да стане, съвсем се отчайвам. Ами какво ще стане, ако забременея? Ще е нещастие?
— Само ако вие направите от това нещастие, съкровище мое — отвърна той невъзмутимо.
— Ах, вие! — разяри се тя. — Какво ви засяга моето отчаяние? Аз ще трябва да се явя пред баща си, докато вие сигурно ще намерите убежище, за да скриете скъпоценния си задник от камшика!
Рурк я изгледа по-остро.
— Шана, има ли признаци да сте бременна? Да не би да ви закъснява?
— Не, още не може да се каже.
Рурк положи ръка на раменете й.
— Тогава сигурно скоро ще се разбере, любима, и вие ще сте отново безгрижна.
Шана се отскубна от успокоителната му усмивка.
— Сега и в най-интимните ми неща ли ще трябва да се наврете? Нямам ли вече право на никакви тайни от вас?
— От съпруга си? Не, сърце мое.
Тя застана пред него: