— Така ли? Ами ако наистина ни предстои кръщене в къщата, какво тогава, горди ми рицарю, милостиви мой господарю? Ще поемете ли тогава детето от скута ми и ще признаете ли, че сте негов създател?
— Сигурно, мадам. Но признавам, че тук има един малък проблем. — Той замислено затърка брадичката си. — Като дете на Джон Рурк ли ще го кръстим и ще се признаем с това за любовна двойка, което ще повлече след себе си и онази женитба? Или ще го кръстим на Рурк Бошан, което по право му се пада, и ще си признаем в обща изповед, че винаги сме си били женени — и ще чакаме милост от господин баща ви?
Шана възмутено тупна с крак. Подиграваше й се във всичко и само й се присмиваше! О, как само го мразеше!
— Вие сте един подлец! — изфуча тя и беше великолепна в яда си. — Вие сте варварин от най-долен вид! Правите си шегички с гордостта ми и си играете с моята чест! Бихте били в състояние да ми измъкнете с измама единственото нещо в този живот, което наистина ми принадлежи, а именно — правото сама да си избера съпруг! Наистина ли трябва да храня вашите копелета, изпълнена с покорство!
Отговорът на тези думи бе ледено мълчание. Твърдите пръсти на Рурк се оплетоха в косата й, издърпаха главата й назад, докато тя накрая бе принудена да го погледне в лицето.
— Няма да са копелета, мадам, запомнете го добре, защото вие сте ми жена!
Шана кипна, диво разтърси глава, наежи се, сви юмруци.
— Сделката, ако имате предвид нея, е приключена! Вие сам го казахте! Изпълнена, приключена, край!
— А брачният обет? — изсъска той. — Да не би да мислите, че човек може да се закълне във вечна вярност и да го забрави при първата смяна на настроението? По-малко ли уважавате клетвата пред олтара от обещанието, което ми дадохте в килията! И как ще обясните, че сте вдовица, макар аз да съм жив и при това в отлично здраве, както можете лично да потвърдите? Толкова недостатъчна ли намирате мъжествеността ми, мадам, че да трябва да си търсите друг съпруг? Или искате да ви чука някой друг, за да проверите, какво удоволствие би могъл да ви достави този или онзи?
Шана го гледаше неподвижно, загубила ума и дума, а той се изсмя язвително:
— Би могъл, мадам, казах, би могъл! Защото всъщност спокойно би могло да стане така, че да попаднете на някой наистина високоуважаван, но зле надарен лорд, поради което да ви се наложи да прекарате остатъка от живота си в неутолимо желание за истински мъж. Или тогава може би ще ме извикате при вас, за да ви задоволя, когато вашият лорд заедно с цялото си състояние се окаже не в състояние?
— Гад! — просъска тя бавно през зъби и повдигна камшика за езда, сякаш искаше да го удари с него през лицето. — Лесно ви е да сте леконравен, когато нямате какво да губите. Вие можете да избягате и да ме оставите бременна на произвола! И вие като всички мъже можете да се поддадете на настроението си!
— Свободен! — изпръхтя Рурк иронично. — Но моля ви, мадам, аз съм роб и ако на моя господар му хрумне да ме продаде бог знае къде, аз няма да имам думата. Да избягам? За да съм цял живот отхвърлен, свободен като птица и безправен, един ренегат? Мадам, бъдете сигурна, няма да го направя!
— Да, наистина сте ренегат! — Шана кипеше и притисна ръце на хълбоците си. — Но аз мога да изгубя всичко!
— Вие можете да изгубите всичко! Ха! — извика той. — Аз във всеки случай бих могъл да изгубя главата си. Да не би да мислите, че я ценя толкова малко, че да гледам повърхностно на нещата? Да не би да мислите, че съм си избрал палача за кръстник?
— Надут глупак! — изпищя Шана.
— Превзета кукла! — изрева Рурк. — Мисля, че трябва да наваксам това, което баща ви е пропуснал, а именно да ни нашаря здраво задника!
Зелените очи просветнаха заплашително.
— Само посмейте да ме докоснете с малкия си пръст, Рурк Бошан, ще заповядам да ви свалят кожата парче по парче!
Те все още стояха над полуготовата мелница, на една тясна платформа, която се люлееше от изблиците им на гняв, но което, изглежда, нито един от двамата не забелязваше. Изведнъж близо до тях проблесна светкавица. И в същия миг върху им се изсипа тътнещ гръм. Шана потръпна безпомощно от нападението на природата и във внезапно обзелата я паника се хвърли към Рурк с широко разтворени очи и така отчаяно се вкопчи в голата му ръка, че ноктите й се забиха дълбоко в плътта му. Без да им даде възможност да си поемат дъх, нова светкавица последва отлитащия гръм и Шана се овеси на Рурк като малко дете, бледа и трепереща. Ядът му премина веднага и той грижливо обви ръка около треперещото тяло на Шана и така я отведе внимателно надолу по стълбата.
Първите капки дъжд вече падаха и се разбушува яростна буря. Когато достигнаха долу, Рурк трябваше да й извика в ухото, за да го чуе.