Той я бутна на пътя, тя си подхвана полите и побягна, брулена от бурята и шибана от дъжда. Рурк бе само на една крачка, плътно наведен над нея, предпазвайки я от дъжда, той се опитваше да отвори бравата.
Един назъбен процеп се появи на небето; грохотът на гръмотевицата се търколи от него, изсипа се над тях и отмина. Шана се ужаси и скри лице в гърдите на Рурк, вкопчи се в него, впи дългите си нокти в гърба му. Едва когато гърмът отшумя, тя посмя отново да вдигне поглед, дъжд течеше на вади по лицето й. Той бавно наведе глава, устните му се разтвориха, когато срещнаха нейните, дъждът барабанеше по гърба му, но той не го усещаше — тя го целуваше. Най-накрая ръката му помръдна, вратата се отвори и Рурк, с Шана в обятията си, направи крачка навътре и след това затвори вратата с рамо. Вятърът виеше, бурята бучеше, светкавици прорязваха небето и хижата трепереше — двамата вече нищо не забелязваха. Бурята, на която ги излагаше сега страстното им влечение, изтри от съзнанието им стихията, която бушуваше отвън.
По-късно, много по-късно, двамата лежаха плътно един до друг на тясното нарче, което служеше при случай за убежище на надзирателите. Дрехите на Шана съхнеха, разпрострени на един стол пред слабия огън на една печка. Дъждът все още барабанеше по тавана, на строителната площадка все още тропаха на вятъра незаковани дъски, но те отдавна бяха свикнали с тези шумове. Шана не бе имала намерение да легне така охотно с Рурк, но след като вече беше с него, не й се искаше да го напусне. Странно.
После, след като дъждът спря, а вятърът утихна и птиците още не пееха, тишината им изглеждаше така плътна, че можеше да се реже с нож.
Тогава от далечината в притихналата долина си проби път тропот на конски копита, които бързо се приближаваха към хижата. Рурк скочи от леглото с проклятие на уста и обу влажните си панталони. Всеки момент вратата щеше да се отвори и потайно-задушевното рандеву щеше да се разкрие пред ироничния поглед на пришелеца. Под мръсната завивка Шана се сви на мъничка топка.
Конският тропот замлъкна пред вратата. В напрегнатата тишина Шана и Рурк си размениха погледи, пълни с въпросителни и отчаяние. Странен, първоначално неразгадаем шум се чу от вратата. Лека полека угриженото лице на Рурк се изкриви в широка усмивка, после той се засмя и накрая избухна в мощен смях. Под въпросителния поглед на Шана той пристъпи към вратата, разтвори я широко — макар тя ужасено да искаше да го спре.
Пред потъналата в слънчеви лъчи врата се изопна благородната глава на кон. Атила беше намерил пътя до тях. Сега той тръскаше глава и цвилеше, удряйки с предните си копита по вратата. Рурк се разтърси из джобовете си.
— Научих го аз — каза Рурк и показа на Шана две бучки захар. — Сега много обича, а аз забравих преди да му дам порцията.
— О, боже! — въздъхна Шана и се отпусна изтощена на таблата на леглото. — Как ме изплаши това животно! Сигурно вече имам побелели коси.
Жребецът схруска захарта от ръката на Рурк, челюстите му шумно мелеха, той отметна с очевидно наслаждение глава назад. След това Рурк отново затвори вратата, облегна се на нея и отправи поглед към Шана. Завивката бе паднала от нея и лакомството, което сега се разкриваше пред очите му, бе за него също така сладко, както захарта за Атила. Гърдите на Шана блещукаха на слабата светлина като кехлибарени пъпеши и източените й крайници се разкриваха пред погледа му съвършено голи. Шана се пресегна към дрехите си и се покри, не без да поклати укоризнено глава. Тя стана, а Рурк я пое с обич и радост.
— Ако моето изтощено тяло можеше да се наслаждава на съвършените лакомства, които фантазията ми открива у вас! — прошепна й той дрезгаво и я погали по главата. — Но ако ми даваха да ям на същите интервали от време, на които вие ми дарявате любов, отдавна щях да съм умрял от глад. Нуждая се от любовта ви ежедневно, както от храна и от вода; дългите пости, на които ме подлагате, само изострят непрекъснато глада ми!
— Ежедневно! Ха! — Шана се облегна на раменете му и прокара върховете на пръстите си по гърдите му. — Вашето желание е като дракон, на който му текат лигите и поглъща всичко, което му предложа! Страхувам се, че ако живеехме като мъж и жена, вие никога нямаше да излезете от леглото.
Челото на Шана се сбърчи, очите й тъкмо забелязаха какво рисуваха върховете на пръстите й по гърдите му. Наистина белите линии по загорялата му кожа вече тъкмо изчезваха, но в съзнанието й тайните сигнали на душата й оставаха като позорни петна. Наистина посланието беше недовършено, пръстите бяха стигнали само до „обичам“, но повече не бе нужно, тя вече знаеше, че не може да има вяра в самата себе си. Тя рязко се отдръпна от прегръдката му и трескаво се заоблича.