Рурк я наблюдаваше. Той се опитваше напразно да открие причината за внезапната промяна в настроението й. Той сви на руло един от чертежите си.
— Всъщност исках да прекарам тук тази нощ — каза той. — Мистър Маклер бе така любезен да ме вземе с каретата си дотук, когато носеше насам храната за работниците. Но сега виждам, че съм забравил у дома няколко скици, които ще ми трябват утре. Ще ме вземете ли с вас обратно?
Шана тъкмо обличаше роклята през главата. Спря.
— Е, щом трябва — каза тя най-сетне, пъхайки ръкавите си. — Много ви моля, бихте ли ми стегнали корсета?
Рурк не бързаше да изпълни тази приятна, поверителна задача, която го настройваше същевременно тъжно, защото означаваше, че остатъкът от следобеда е безвъзвратно загубен. При това той почти седна на масата, а Шана опря ръка на бедрото му, за да погледне скиците на масата. След като той завърза последните връзки на корсета, тя се обърна към него.
— Вие наистина сте работили — каза тя и му изтри едно мастилено петно от ребрата.
Рурк й се усмихна.
— Нямах никаква надежда, че ще ви видя, Шана. И затова си наумих нещо за да избегна мъчението.
Шана го иронизира несериозно:
— Но моля ви, сър, как бих могла да съм мъчение за вас? Нима ме смятате за някоя, която ви тормози просто за удоволствие? Как бих могла аз, обикновена женичка, каквато ме виждате, да ви причинявам такава болка?
Рурк я обгърна с ръце, привлече я между краката си и я целуна леко по челото.
— Вие сте вещица, Шана. Странна магия сте ми направили, та трябва всяка секунда, в която съм буден, да копнея за вас. Но вие сте и ангел, когато лежите чаровна и топла до мен и се оставяте да ви любя.
Шана положи треперещата си ръка на хълбока му. Тя усети как се ускори пулсът й, огънят в очите му прескачаше разяждащ по нея.
— Не говорете повече, дяволски драконе! — прошепна тя.
Рурк целуна нежната ръка, тънките й пръсти, тъничката венчална халка, която носеше. Неговата предпазливост караше нетърпението в гръдта й да нараства и в погледа й се появи слисване, защото можеше да разбере нежността, която изведнъж изпита към него. Но внезапно той хвана ръката й и се втренчи в пръстена й.
— Какво има? — попита тя, а самата не виждаше нищо на ръката си, което можеше да го учуди.
— Винаги носех на верижка на шията си един пръстен, дори в злощастната нощ, когато срещнах онази курва в проклетата лондонска таверна. И от тогава този пръстен изчезна. При всичко, което се случи с мен след това, бях напълно забравил за него. До този момент. Пръстенът, който носите в момента, ми напомня за него отново. Пръстенът беше предназначен за вас.
— За мен? — Шана изглеждаше развеселена. — Та вие тогава още не сте ме познавали!
— Пръстенът беше предназначен за моята жена, като подарък за сватбата. Някога го е носила баба ми.
— Но, Рурк, кой взе пръстена? Проститутката на бара? Войниците, когато ви оковаха?
— Не, аз веднага се събудих, когато те посегнаха на мен. Трябва да го е взела проститутката. Но ако е било така, трябва със сигурност да съм спал.
— Рурк, какво значение има всичко това?
— Все още не знам, но бих могъл да се закълна, че котенцето още от самото начало е искало да ми изпразни кесията. Може би ми е сложила някакъв прах във виното. Но не, тя самата пи от него. Или може би не? Проклет глупак, как не внимавах по-добре.
След известно време той престана с въздишка да си спомня събитията от онази нещастна нощ. Събра чорапите и жартиерите от пода и ги подаде на Шана.
— Нека по-добре да тръгваме сега, преди баща ви да почне да търси изгубената си дъщеря. Следващият пък щастието може би няма да е така благосклонно към нас, да ни изпрати пред вратата Атила.
Шана седна още веднъж на нара; под пълните с възхищение погледи на Рурк тя си повдигна полите и внимателно оправи копринените чорапи по добре оформените си прасци. Тогава пусна одеждите си и му се усмихна.
— Готов ли сте?
— С мъка на сърце — да.
С ръка на хълбоците й той я съпроводи навън. Затвори вратата, след това я повдигна на гърба на жребеца и постави коляното й във вдлъбнатината на дамското й седло. Той постави крака си в стремето, скочи след нея отгоре и взе юздите от ръцете й.
Шана се облегна на него с усмивка и се наслаждаваше на ездата през хълмовете, далече от селото и всеки любопитен поглед. Обля я спокойствие, когато пред очите й се разпростря в бляскава красота панорамата на острова. През върховете на дърветата се мержелееше синьо-зеленият цвят на морето.
Фигурата на самотния ездач, който наблюдаваше отдалеч двойката на жребеца, остана скрита за опиянените им от любовта и красотата погледи.