Ралстон здраво притегли юздите, за да не издаде конят му неговото присъствие. Когато видя двойката да си разменя целувки при ездата, Ралстон замислено повдигна вежди. Учудването му нарасна, когато робът Джон Рурк започна нагло да си играе с гърдите на Шана. Но вместо да отговори на това с плесница, както всъщност очакваше агентът, дъщерята на господаря на острова отговори на нахалството на роба си с нова целувка.
— Изглежда, че мистър Рурк е спечелил благоволението на милейди и сега се забавлява, при все че не трябва да го прави — промърмори под нос Ралстон. — Този мъж трябва да се държи под око.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Белите облаци, които се рееха над острова, изглеждаха всички като братя на великолепния такелаж, който, широко издут, движеше невиждан досега огромен кораб към Лос Камелос. Приветстван от облаците и насочван с мощен бриз към пристанището, корабът се плъзгаше леко по диво развълнуваното море, а под високия бушприт на платнохода кристално синята вода се къдреше в бяла пяна. Сред лазурното небе корабът бе като орел в полет, който се рееше на широко разперени, но неподвижни криле.
— Боже, какъв огромен кораб — извика мистър Маклер, като подаваше на Рурк далекогледа. — Можете ли да разчетете името? Английски ли е?
— От колониите — съобщи Рурк и нагласи далекогледа на знамената. — Принадлежи на Вирджиния къмпани. Казва се „Морски сокол“.
— И пристига като морски сокол — възхищаваше се Маклер. — Каква красота! Великолепен като кораб на Трейхърн.
Рурк отпусна далекогледа. „Морски сокол“ сега тъкмо свиваше част от платната си и се движеше към изхода на пристанището. Странна възбуда обхвана Рурк.
— Товарът ром, който стои там отсреща — Рурк посочи с поглед към пространството пред входа на магазина, — ще трябва ли да се качи на борда на някой кораб?
Мистър Маклер прехвърли вниманието си от наближаващия кораб върху събеседника си и го погледна през златните рамки на очилата си.
— Товарът трябва да се качи на „Авалон“. Той обикаля тази седмица островите. Защо питате?
— С удоволствие бих качил товар на борда на кораба вместо вас. Вече почти година не съм бил в колониите — може би при възможност ще науча на „Морски сокол“ новини от родината.
Старият бакалин намигна със сините си очи.
— Тогава идете към пристанището, момче, преди ромът да се вгорчи на слънцето.
Рурк кимна и с радостна усмивка се зае усърдно с работата. Бързо нахлупи шапката с широка периферия, скочи на магарето и камшикът изплющя по впрегнатите животни. Странна усмивка играеше на устните му. Той дори засвирка с уста. И се насочи към кея.
Големият бял платноход вече бе пуснал котва, матросите вече си бяха поразтъпкали краката на необичайната твърда земя, бяха разменили първите новини с множеството любопитни обитатели на острова, когато откъм улицата на хълма връхлетя към кея едно видение на кон, което накара всички да затаят дъх. Беше Шана върху великолепния си жребец. За островитяните това наистина не бе необичайно, но все пак винаги с възхита наблюдаваха гледката — но на матросите им преседнаха в гърлото и думите, и проклятията.
Шана беше препускала диво из вътрешността на острова, отново се беше опитвала с необуздана езда върху фино извития гръб на Атила да забрави все по-настойчивата си страст към Рурк. Копитата на сивия кон чаткаха сега по паветата на пристанището. Той още пръхтеше, гривата му беше още объркана от бесния галоп из вътрешността, той стъпваше грациозно, изхвърляше нависоко крака и опашка, търкаше си челюстта в юздите. Жребецът беше великолепен, но всички гледаха жената върху седлото, толкова красива гледка се случва на малко мъже да видят в живота си. Смело, но с усмивка на уста Шана държеше здраво юздите в ръце. Широкополата шапка благородно обрамчваше ангелското й лице, широко скроеният й костюм за езда покриваше нея и хълбоците на жребеца й като по статуите на галантните рицари.
Моряците изпуснаха от ръцете си каквото държаха в момента, отвориха широко очи и уста. Шана, в никакъв случай не неприятно развълнувана от непохватното им възхищение, кимна приветливо на всички страни. И като видя наблизо каретата на баща си, попита за него.
— На борда е, мадам — ухили се широко един негър. — Преговаря с капитана, искам да кажа.
Когато Шана хвърли на мъжа юздите и се приготви да слиза от коня, тълпата се раздвижи. Малка група моряци се заблъска с лакти и колене около жребеца, всеки жадуваше за честта и удоволствието да може да свали стройната красавица от седлото. Един млад великан, който би засенчил дори Питни, разбута с лапите си зяпачите и предложи на Шана помощта си, почервенял от притеснение като малко момче. Тя му се усмихна грациозно и скочи, облегната на ръката му, на земята, след това прошумоля по мостчето към кораба, като остави след себе си шумна следа от полуприкрити изблици и въздишки. Още преди да бе успяла да докосне с модните си ботуши палубата, един млад мъж с полиран до крайност далекоглед в ръка и чисто нова триъгълна шапка върху разрешената си коса се препъна пред нея. В последния момент той се сети за маниерите си, свали шапката от главата си и запелтечи прекалено високо, че е на нейните услуги.