— Добре дошли на борда, мадам. С какво мога да ви бъда полезен?
— Много сте мил — усмихна се Шана, а на горкия мъж просто очите му останаха в нея. — Бъдете така добър да съобщите на баща ми, че с удоволствие ще се върна с него, щом приключи с делата си.
— Господин баща ви, мадам, това този джентълмен ли е, който е там с капитана…
Шана кимна отзивчиво с глава на младия мъж, който, изглежда, току-що бе загубил дар слово, и все още недорасъл за тази работа, се опитваше да тръгне към капитана, без да сваля очи от Шана.
— И за кого да доложа, ако разрешите? — този въпрос му хрумна едва когато бе изминал, олюлявайки се, няколко крачки.
— За мадам Бошан, сър.
— Мадам Бо… — Сега вече младият мъж бе изчерпил окончателно силите си да се пребори с тежкия живот на сушата. Гласът му се изгуби в неприкрито учудване, той бе разтворил широко уста. Но за свое щастие той изгуби в този миг вниманието на Шана, защото едрият, широкоплещест мъж с кестеняв перчем, който стоеше до баща й и когото Шана виждаше досега само в гръб, се извърна изведнъж с рязко движение и се втренчи в нея с набърчено чело, сякаш вещица бе пристъпила на палубата. Но след това очевидно вродената му жизнерадост, която се криеше във фините бръчици около кафявите му очи, надделя и със сияеща усмивка по енергичната уста той пристъпи към нея с леко поклащаща се походка, привична за морските вълци.
— Мадам Бошан, ако правилно чух? — попита той с учудване, което Шана намери за прекалено.
Орлан Трейхърн пристъпваше сияещ зад него.
— Хей, капитане — извика той. — Разрешете да ви представя дъщеря си. — Една смътна искра проблесна в очите на Орлан Трейхърн и по този начин предупредена, Шана се подготви, без да знае за какво. И въпреки това в следващия момент стъписването едва не я събори.
— Мое дете — каза Орлан Трейхърн, — пред вас стои капитан Натаниел Бошан.
Трейхърн бе произнесъл всяка дума много бавно и отчетливо и сега заедно с капитана той изчакваше цялата тежест на името да подейства на Шана. Тя отвори уста, сякаш за да проговори, но не издаде нито звук. Сега отправи изпълнен с парещи въпроси поглед към високия капитан.
— Мадам — прозвуча плътният глас, — явно ще трябва да поговорим за някои неща, за да не ме помисли скъпата ми жена за чудовище.
— Може би по-късно, капитане — прекъсна го на момента Орлан Трейхърн. — Сега трябва да си вървя. Бъдете така добър да ни извините, капитане. А вие, Шана, ще ме придружите ли?
Все още слисана, Шана кимна в знак на съгласие. Продължаваха да й липсват думи.
Трейхърн внимателно придружи дъщеря си до перилата на борда. Тогава се обърна още веднъж.
— Капитан Бошан!
Шана отново се сви при произнасянето на името.
— Ще изпратя по-късно кола за вас и хората ви!
Без да изчака отговора, Трейхърн отведе онемялата си от почуда дъщеря от борда на кораба. Капитанът гледаше, облегнат на перилата, след каретата, докато тя се изгуби между складовете.
Пред входа на салона Шана забави крачка. Тя чу гласа на капитан Бошан в разговор с Питни. После Ралстон го прекъсна, отряза му репликата, но плътния, самоуверен глас не можеше да бъде сбъркан. Шана кършеше треперещи ръце, опитваше се да се овладее и хвърляше поглед към входната врата, където Джейсън стоеше на поста си строен и безмълвен.
— Джейсън — попита Шана тихо, — мистър Рурк пристигна ли вече?
— Не, мадам. Мистър Рурк е изпратил някакво момче от мелницата с известие. Очевидно там има трудности и затова не може да дойде.
— Този мерзавец! — мислеше Шана ядно. — Да ме остави така да се безпокоя, като трябва да знае, че чакам с нетърпение някакво обяснение! Знам ли въобще дали наистина се казва Бошан? В края на краищата би могъл да се е скрил под това име. Но как тогава се казва в действителност това проклето псе? И как се казвам аз? Може би мадам Джон Рурк? Да ме пази бог! Опазил ме господ!
Шана упорито се пребори с настойчивата си мисъл да избяга страхливо в безопасността на стаята си. АЗ СЪМ МАДАМ БОШАН! — настояваше тя опърничаво пред самата себе си. Тя приглаждаше повече от необходимото дългите гънки на бледорозовата си сатенена рокля с бляскави гарнитури от перли. Провери още веднъж изящно направената си прическа. Младият офицер, който я бе придружил на борда, се появи на вратата, за да остави на една масичка празната си чаша. Той я откри, втренчи поглед в нея и засия.