— Мадам Бошан — изкрещя той, сякаш се намираше на борда на кораба и трябваше да го чуят посред буря. — Каква прекрасна… — очите му се завъртяха и потънаха в примамливо изложената й на показ в корсажа гръд. — Каква прекрасна — исках да кажа — къща имате тук.
В салона бе станало тихо като в гроб, а Шана, за която бе съобщено високо, ясно, но и развеселяващо, вече не можеше да се бави с влизането си. Наложи се да се усмихне, понесе се грациозно из стаята, положила леко ръка на кринолина, за да не се люлее прекалено много. Младият офицер, който едва скриваше объркването си, се опита да направи реверанс, който, разбира се, изобщо не му се отдаде, но за щастие пред зяпналите офицери сега пристъпи Орлан Трейхърн, за да поздрави дъщеря си и да й представи гостите си. Шана ясно усещаше, че Натаниел Бошан не я изпускаше от очи, откакто бе влязла в салона, нито за секунда. По някое време й направи впечатление и че Ралстон я наблюдава по-внимателно от обикновено, но тъй като този мъж й беше повече от безразличен, тя не отдаде никакво значение на това усещане. Шана си бе възвърнала присъствието на духа и когато сега, облегната на ръката на баща си, се намери срещу капитана, тя вече не можеше да се въздържа да не зададе въпросите, които вече от часове горяха на устата й.
— Сър, не ви ли се струва странно, че и двамата носим едно и също име? Да не би да имате роднини в Англия?
Очите на Натаниел Бошан примигнаха дяволито, когато погледна надолу към Шана.
— Мадам, аз съм стигнал до името си по най-честния начин на света — родителите ми ми го подариха. Наистина може да се говори за това по какъв начин вие сте стигнали до това име. Разбира се, всички Бошан са по някакъв начин роднини. И ние действително, като всеки друг род, можем да посочим известен брой мошеници, пирати и декласирани типове, но иначе името се е представяло много добре.
— Извинете, сър — усмихна се Шана дяволито, — не исках да навляза толкова дълбоко в семейните ви тайни. Но как би трябвало да ви наричам — чичо, братовчеде или?
— Както желаете, мадам — ухили се Натаниел. — Както и да е, семейството ви приветства с добре дошла.
Шана кимна, позасмя се, но не посмя да насилва повече нещата; Орлан Трейхърн, изглежда, намираше разговора им за изключително интересен и се наслаждаваше на всяка дума.
На масата разговорите се въртяха около възможностите за започване на търговия между Лос Камелос и колониите. Ралстон не считаше това за много изгодно и не скри мнението си.
— Какво биха могли да ни предложат колониите, сър, което Англия и Европа да не ни дават по-изгодно? А сигурно и короната ще е против да търгувате другаде.
Ковчежникът на „Морски сокол“ отвърна:
— Ние плащаме добри данъци на короната, но си запазваме правото да търгуваме където пожелаем. Додето изпълняваме нашите задължения, никой не може да се оплаква.
Едуард Бейли, първият флотски сержант, се премести по-напред в креслото си. Дребен мъж, малко по-едър от Шана, но широкоплещест и с набити ръце.
— Очевидно е, мистър Ралстон, че при пътешествията си сте пропуснали колониите. Иначе всъщност трябваше да знаете какви богатства крият те. Само вълната, която произвежда Северът, може да конкурира в най-добрите си качества тази на Англия. Ние произвеждаме пушки, които улучват от сто крачки окото на катеричка. А по южното крайбрежие въжарниците и дъскорезниците произвеждат корабни въжета, кораби и корабни скелети от най-високо качество. Нашият кораб, например, е строен в Бостън, а няма страна в света, която някога да е пускала на вода такова чудо на техниката.
Трейхърн се облегна назад в креслото си.
— Това, което разказвате, ме пленява, сър. Ще трябва явно да проуча основно този проблем.
Когато масата бе вдигната, влюбеният до полуда млад офицер едва не се преметна, за да помогне на Шана за стола. При ставането си тя улови един гневен поглед, който Натаниел Бошан отправи към прекалено усърдния младеж, но когато тя погледна за втори път, лицето на капитан Бошан бе отново огряно от обичайната дружелюбна усмивка. Това накара Шана да се замисли: само на непохватността на младия офицер ли се бе ядосал капитанът — или — по причини, които й бяха неизвестни — той му бе изпратил настойчиво предупреждение? Но както и да беше — оттам нататък младежът правеше впечатление на много смирен и се ограничи с безобидно любезно държание.