Трейхърн кимна замислено.
— Ще дойда — каза той най-накрая и удари решително с ръка по масата. — По дяволите, искам да видя всичко това с очите си.
— Радвам се за решението ви, сър. Но се съмнявам, че ще можете да видите всичко. Отвъд нашето владение страната продължава още толкова, колкото може да измине човек за една година. Разказвали са ми за прерии, които са като море — ако човек не си поставя знаци по пътя, той е загубен, защото не вижда нищо освен трева и трева, и пак трева. На запад от нас тече река, на която трудно може да се види отсрещният бряг. Има и животни, каквито не се срещат на други места по света. Има например едно странно, червено животно, което става по-голямо от кон и има рога като лопати. Мога само да ви кажа, сър, че в моята страна могат да се видят чудеса, които не се поддават на описание.
— Въодушевлението ви е поразително, капитане засмя се Трейхърн. — Винаги досега съм си представял хората от колониите като скучна, негодуваща пасмина.
— Не познавам друга страна, която да е така красива и многообещаваща — каза Натаниел, сега вече малко по-овладяно и сам изненадан от изблика си.
Навън входната врата се затвори, по мраморния под се чуха стъпки. Трейхърн се обърна в креслото си. Беше Рурк: облегнал ръка на вратата, той промърмори някакво извинение, когато видя, че господарят на острова не е сам, и понечи да се върне обратно.
— Не, не, Джон Рурк, влезте! — възкликна Трейхърн и продължи, обърнат към капитан Бошан: — Трябва да ви запозная с този човек. И той е от колониите като вас. За нас тук стана незаменим.
Рурк се приближи до масата, Трейхърн представи двамата мъже един на друг, те се здрависаха. Капитанът се усмихна на подкъсените панталони на Рурк.
— Както изглежда, сър, вие мъдро сте се нагодили към тукашния климат. Всъщност и аз съм мислил за това, но се страхувах, че жена ми няма да е очарована да ме гледа как се мотая насам-натам като полугол дивак.
Коремът на Трейхърн се разтресе от подтиснато удоволствие, когато Рурк седна на масата, вперил подозрителен поглед в капитана.
— Факт е — забавляваше се Трейхърн, — че мистър Рурк наистина успя да завърти главите на някои тукашни дами със странното си облекло. Е, остава да изчакаме, за да изясним дали въздействието може да се разтълкува като ужас или като възхищение. Но ще стане ясно, когато първата жена се заразхожда гордо с надут корем.
Рурк неловко се размърда в креслото си под изпитателния поглед на Натаниел и се зарадва, когато Милън отвлече вниманието им, сервирайки му чаша димящо кафе. Докато черният слуга поднасяше купичка с плодове, Рурк бързо смени темата и заговори господаря на острова:
— Ако вече сте прегледали скиците за дъскорезницата, сър, бих желал да си ги получа обратно. Днес следобед ще полагаме основите на зида. И пивоварната ще е готова до края на месеца. Няма изгледи да се забавим.
— Добре — каза Трейхърн, — докато закусвате, ще заповядам на момчето да донесе плановете от кабинета ми.
Скоро разговорът отново се върна на колониите и на запитванията на господаря на острова Рурк даде също така въодушевени сведения, както преди него капитанът. Когато вдигнаха масата, пътешествието на Орлан Трейхърн в Новия свят бе вече решено, а Натаниел Бошан даде добър съвет на господаря на острова.
— Бих ви препоръчал — започна той, докато сгъваше салфетката — да вземете с вас някой опитен познавач на нашата страна. Като например мистър Рурк. Ние с жена ми имаме къща в Ричмънд, но моите родители — а аз съм сигурен, че те биха се радвали да се запознаят с вас — живеят на два дни път от там. Следователно, ако вие наистина сериозно сте решили да дойдете, ще изпратя жена си при родителите ми, а каретата ми ще ви чака на пристанището. Естествено кочияшите добре познават пътя, но няма да е лошо да си имате и свой човек с вас.
— Точно така ще направя! — възкликна въодушевено Трейхърн. — Този план е добър. Без съмнение и мистър Рурк ще се зарадва да посети отново родината си.
На Рурк не му се отдаде напълно да скрие изумлението си. Но Натаниел не гледаше към него, когато каза с усмивка:
— И, разбира се, трябва да вземете и дъщеря си. По нея със сигурност ще останат очите на всеки франт у дома, а и женените едва ли ще правят изключение. За моите родители ще е удоволствие да ви поздравят двамата с добре дошли — а естествено и всеки друг, когото пожелаете да вземете с вас на път. Наистина настоявам да вземете когото пожелаете и да не бързате, а да отделите достатъчно време, за да задоволите напълно интереса си към нашата страна.