— Може би през октомври — размишляваше на глас Трейхърн, — ще е тъкмо след реколтата в колониите и аз бих могъл да видя какво произвежда страната. — Той се изправи в креслото си и подаде на капитана ръка през масата. — Решено е. Идваме.
Когато Трейхърн мина с капитана през антрето, за да го изпрати до пред входната врата, Шана тъкмо се прокрадваше по стълбите нагоре. Там тя изчака Джейсън да затвори вратата зад двамата мъже и да се оттегли в задната част на къщата. Тогава се втурна надолу по стълбите, за да спре Рурк, преди и той да е напуснал къщата. Тя тъкмо се бе събудила, когато баща й зададе на Рурк някакъв въпрос през салона. Тя пъргаво бе грабнала първия попаднал й халат — най-тънкия, който имаше — защото както вчера, така и сега, нищо друго не й изглеждаше така належащо, като да застави Рурк да й отговори на въпросите.
Когато Шана влезе в салона за закуска, Рурк бе застанал гърбом към вратата и тъкмо си навиваше плановете, весело подсвирвайки с уста. Шана го дръпна за ръкава.
Рурк прекъсна мелодията си по средата с един фалшив тон.
— По дяволите! — извика той, като я видя така неочаквано в салона. — Нимфа, която небрежно си минава през стените и при това почти гола.
Шана се изчерви, когато, свеждайки поглед, осъзна какво се вижда през прозрачната й дреха. В бързината си дори не бе затворила халата си, а сатенената й нощница не скриваше нищо от бродещия му по тялото й поглед. Но той всъщност бе виждал много повече от нея, при това не само виждал, така че тя сега не изпита нищо повече от бегла свенливост.
— Мистър Рурк, струва ми се, че напоследък доста рядко се появявате. Още вчера на вечеря ми липсвахте.
Шана се прокрадна около него като гладна котка около паток, който с удоволствие би си похапнала на обед, ако страхът не бе по-силен от глада.
— Дългът ме зовеше, скъпа Шана, любов моя — усмихна се той и гледаше с наслада към проблясващите през дрешката й гърди. — Колкото и да копнеех по вас — присъствието ми при съоръжението на господин баща ви бе абсолютно наложително.
— Но разбира се — каза Шана гледайки го с подозрение, — аз прочетох бележката, която изпратихте на баща ми. Как добре се получи, нали, в случай че между вас и другия Бошан има роднинска връзка.
— Мадам? — високо повдигнатата му вежда даваше израз на изумлението му.
— Или може би има… твърде малко общо между един мним Рурк Бошан и останалите Бошан? — Шана наклони глава и го изгледа косо от глава до пети. — Но за мен в последно време възниква въпросът дали наистина съм мадам Бошан. Или измислихте това само за да се измъкнете от притесненото си положение?
Рурк небрежно сви рамене.
— За съжаление сега не съм в състояние да ви дам каквито и да било доказателства за името си. Но човек може да предположи, че поне съдията ще да е проверил със сигурност името ми, такова име! А и вие сигурно доста добре сте разпитали за името ми мистър Хикс, преди да се срещнете с мен. Следователно аз никога не съм имал възможност да си избера подходящо име. Наричайте се мадам Бошан, ако това ви харесва — но ако не смятате това за истина — мен ме устройва и мадам Рурк. Във всеки случай мога да ви се закълна…
— Достатъчно! — Шана повдигна ръка. — Не ми се кълнете в нищо. Не искам да чувам повече за клетви и сделки. Последната ми излезе доста скъпо!
Рурк я погледна с проницателен поглед.
— Напоследък сте така отчуждена, Шана. Може би имате да ми кажете нещо? — Той остави въпроса да виси във въздуха, но погледът му се сведе многозначително към плоския й, стегнат корем, който розовееше през нощницата.
Шана много добре разбра какво я питаше.
— Не се безпокойте, скъпи. — Гласът й бе леко подигравателен. — Не нося дете от вас. Но да се върнем на първия ми въпрос. Срещнахте ли се вече с този капитан Бошан?
— Но разбира се, че да, скъпа моя. Имах удоволствието да закуся рано тази сутрин с него.
— И казвате, че не сте роднини?
Рурк я погледна също така нахално, както го гледаше и тя.
— Попитайте самата себе си, мадам! Ако бяхме роднини, щях ли да съм тук? Хрумва ли ви наистина някаква причина?
Любопитството на Шана се превърна в изумление. Тя сведе поглед и се обърна.
— Всъщност не — каза тя тихо, — но това ме обърква. Тогава сигурно щяхте да напуснете острова и да сте свободен, ако можехте.
Рурк пристъпи по-наблизо и я обгърна с ръка под гърдите. След това повдигна ръка, така че халатът се отвори и гърдите й се откриха пред погледа му. Шана не се възпротиви. Само въздъхна, потръпвайки.
— Не бива да се държите така с мен, Рурк! Не искам да се излагам вече на опасност. Иначе всичко ще е отново напразно.
Устните му помилваха ухото й, когато той тихо й пошепна: