След като се нахраниха, гостите се преместиха в салона, където жените се събраха в единия край, а мъжете заеха място в другия край, за да натъпчат лулите си и да си изпушат цигарите. Жените извадиха донесените ръкоделия и започнаха да си разменят клюки и рецепти, докато бродираха или плетяха. Шана си мълчеше, освен когато се обръщаха към нея. Но тайно — тя се правеше, че е изцяло погълната от ръкоделието си — непрекъснато наблюдаваше как Рурк спокойно си смуква от лулата, как поддържаше разговора с гостите. Той носеше кафяв жакет над светлокафявия панталон и жилетка, а към тях бяла риза с набори. Състоянието му продължаваше да нараства, а скоро след отпътуването на капитан Бошан той по всяка вероятност бе изразходвал доста пари за дрехи, които бяха малко по-семпли и не така официални като онези, които му бе подарил Орлан Трейхърн, но неговият собствен избор не му стоеше по-лошо, а подчертаваше лицето и фигурата му.
Шана бързо премести погледа си отново върху ръкоделието, щом съседката й се наведе към нея.
— Шана, не намирате ли, че младият мистър Рурк е изключително красив мъж? — пошепна й дамата над плетивото си.
— Наистина — измърмори Шана — много е хубав.
Тя тайно се засмя в себе си. Въпреки цялата неприязън, която демонстрираше по отношение на Рурк, сърцето й винаги се сгряваше от тайна гордост, когато чуеше да се говорят за него похвални неща.
Слушайки клюките с половин ухо, Шана узна малко по-късно, че и сър Гейлърд Билингсхъм бил неженен, необвързан и „добра партия“. Щял да търси в колониите инвестиции за малката корабна компания в Портсмут, която семейството му наскоро било наследило.
Странна птица — размишляваше Шана и му хвърли един бегъл поглед. Малко по-висок от Рурк и с малко едър кокал, той се движеше с непохватна грация, която граничеше почти с неловкост, но която по някакъв странен начин подхождаше на издължената му фигура. Дългото му лице бе в рамка от светлокестеняви къдрици, които будеха подозрението, че са навити много грижливо и умело на съответното си място. На врата косата бе сплетена на плитка, очите му бяха бледи, сивкаво сини, широките му устни бяха във всеки случай прекалено пълни и изразителни за мъж. Поведението му варираше от надута арогантност до самонадеяна тривиалност, но той, изглежда, бе в състояние да се засмее снизходително на пикантния завършек на някой анекдот. Недодяланият хумор на надзирателите, изглежда, особено го забавляваше. Че е избухлив, той се издаде преди малко, когато му разкриха, че съседът му по маса е роб. Наистина той бързо се овладя, но от тогава отряза Рурк. Странно, че Шана намери това за непристойно.
Сега, додето Шана го наблюдаваше, той тъкмо се канеше да обяви за неприлично пушенето на тютюн, което било „мръсен навик“. Той извади от джоба на жилетката си цезилирана сребърна кутийка, сложи щипка най-фин прах на ръката си и след това с наслаждение вдиша първо с едната, а после с другата ноздра, за да кихне веднага след това в кърпата си. После отметна глава назад и въздъхна:
— Да, това е истинско мъжко удоволствие. — Подканен от погледите на околните, той добави: — Преди насладата трябва първо да изтърпиш бодежа.
Шумно дишайки, той отправи следващата си забележка към капитана на фрегатата.
— Въпреки това трябва да призная, че от мен явно никога няма да стане истински моряк. Намирам теснотията на каютата в бурното море за ужасна, а в спокойно пристанище не мога да понасям наблъсканите един до друг кораби. — А с един жест към Трейхърн той продължи, навирил нависоко нос: — Драги ми господине, въобще не мога да разбера как е възможно на острова да няма добра странноприемница или хан, където да мога да намеря подходящ подслон по време на моя престой. Или може би някой от любезните присъстващи разполага с достатъчно място в дома си? — Той повдигна вежди и въпросът му увисна в пространството.
Трейхърн се усмихна.
— Това не е проблем, сър Гейлърд. За мен ще е удоволствие да ви предложа подслон.
— Много мило, сър! — Благородникът се наслаждаваше на хитростта си с тъповата усмивка. — Веднага ще изпратя за багажа си.
Трейхърн повдигна ръце в израз на отказ.
— Погрижил съм се за най-необходимото, сър, а ако ви потрябва нещо друго, утре ще има достатъчно време, за да се достави. Останете наш гост, докато желаете.