Трейхърн естествено разбираше, че го водят за носа, но го ласкаеше мисълта да бъде домакин на джентълмен с такова име и ранг.
Шана, която бе проследила разговора, повика с жест една прислужница, заповядвайки й да приготви стая за гости в господарското крило. Трейхърн й кимна утвърдително. Той отново бе истински горд с прилежната си дъщеря.
Шана отново отправи поглед към бродерията си, но усетила, че някой я гледа, тя затърси с поглед Рурк. За нейна изненада той изобщо не гледаше към нея, а по-скоро — намръщил унило чело — някъде из салона. Шана проследи погледа му и срещна очите на сър Гейлърд Билингсхъм. Широката уста в миг се изкриви в усмивка, която представляваше по-скоро ухилена гримаса. Шана се направи, че не го забелязва. След това очите й се спряха на Ралстон. И той от своя страна тайно наблюдаваше благородника. Усмивката, която играеше по тънките му устни, накара Шана да се замисли.
Преди края на вечерта Орлан Трейхърн покани всички присъстващи на празничното откриване на новата мелница. Тъй като утре на мястото на празненството щяло да дойде цялото население на острова, и бездруго не можело да се прави нищо друго, освен да се празнува.
Шана лежа дълго будна тази нощ. Тя се въртеше неспокойно в леглото си, бореше се с образа на Рурк и с настойчивостта на сетивата си, които искаха да я поведат по пътеката към неговата къща. Но тя устоя и накрая заспа. Но и в съня си отново и отново бе измъчвана от похотливи представи, от които се събуждаше, треперейки цялата, между плувналите в пот чаршафи.
Още рано на следващата сутрин, далеч преди останалите, Рурк пристигна при мелницата. Той внимателно завърза мулето си на сигурно място по-настрани, защото старото, заядливо животно притежаваше фаталната склонност да се боричка с наистина по-хубавите, но и по-неопитни и наивни коне и да ги хапе по тялото и по ушите. Често се стигаше до истинска битка, в която старият уличен разбойник Олд Блу побеждаваше. За да не се кара с надзирателите и кочияшите, Рурк трябваше да връзва ездитното си животно отдалечено на сигурно разстояние.
Рурк отвори вратата към помещението с фунията и се наслади на мириса на прясно отсечено дърво, докато очите му привикваха с тъмнината. Трупите още носеха следи от брадвите и въжата. На места, отразявайки слънчевите лъчи, те излъчваха тайнствена златистокафява светлина. Навсякъде тегнеше атмосфера, изпълнена с очакване.
Тъмна сянка премина по лицето на Рурк: дали Шана би сметнала и мелницата за опит от негова страна да се подмаже на Орлан Трейхърн.
Рурк тръгна към помещението с бойлера, премина между двете редици огромни железни казани и удари с пръчката си всеки от тях. Тези казани като гигантски слонове, издули дебели кореми над тухлените печки, сякаш чакаха в тях най-сетне да се размесят добре соковете, превръщайки се в гъста кафява меласа.
След това Рурк хвърли последен изпитателен поглед на пивоварното крило. Почти половината от пространството заемаха, от стена до стена, големите съдове, в които младите, зелени сокове, с добре подбрани добавки, щяха да ферментират, превръщайки се в пресен ром. Змии от тръби, боядисани в червено, се извиваха по стените и по тавана, докато накрая отвеждаха надолу, където осемдесетлитрови съдове щяха да поемат изстудения алкохол. Това беше бъдещото царство на майстора пивовар, който щеше да докаже изкуството си чрез магическото превъплъщение на захарната тръстика.
Местоположението на мелницата бе грижливо подбрано. Там, където бе разположена сега и чакаше да бъде пусната в действие, тя бе на достатъчно отдалечено място от селото, така че миризмата на ферментиращата меласа да не безпокои дори най-чувствителните носове. От друга страна, тя бе разположена на централно място сред платата, където растеше захарната тръстика. А под носещия под бяха избите, в които ромът щеше да отлежава. От близките извори бе докарана вода, горите наоколо предоставяха достатъчно дърва за горене. Всичко бе добре обмислено предварително.
Възбуждащото чувство за успех, което разтуптяваше сърцето му, наистина малко се поусмири, когато Рурк се сети колко много неща биха могли да попречат на работата на едно такова голямо и сложно съоръжение.
— Сега няма да мисля за това — каза си той. — Днешният ден ще подложи всичко на изпитание.
Тясна стълба водеше към помещенията под покрива. Рурк се изкачи нагоре и скоро се озова в един малък купол, където беше най-високата точка на мелницата. В разгара на реколтата оттук трябваше да наблюдават пристигащите и отпътуващи товари и да се ръководят кочияшите, така че да се избягват задръствания при пренасянето. От тази наблюдателница Рурк реши да изчака пристигането на екипажа на Трейхърн.